Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са правата на работник или служител, на когото се удържа чрез запор по-голяма сума от възнаграждението за труд, отколкото е допустимо

Имам образувано изпълнително дело. Наложен е запор върху заплатата ми. Удържат ми ежемесечно повече пари, отколкото могат да ми удържат по закон. Говорих многократно със счетоводителката, тя каза, че не я интересуват никакви членове и параграфи и щяла да удържа толкова, колкото била сметнала.  Молих се на съдебния изпълнител да изпрати писмо до счетоводството на работодателят ми, в което да укаже начина, по който следва да се  определя сумата, която може да ми се удържа от заплатата. Той обаче отказа да направи  това, с мотива, че  спорът е между мен и работодателя. Какви са правата ми и какво мога да направя в случая?

Гореописаният случай съвсем не е изолирана практика. Дали поради незнание за начина, по който трябва да се определи сумата, която може да се удържа от заплатата на работник или служител при наложен запор от съдебен изпълнител, дали поради умишлени злонамерени действия от счетоводството на работодателя, се определя неправилно завишен размер, на сумата, която може да се удържа от трудовото възнаграждение, няма значение за правото. По-важното е да се знае какво може да направи потърпевшият при невъзможност доброволно да се разбере с работодателя си относно това каква част от трудовото му възнаграждение следва да се удържа при наложен запор от съдебен изпълнител.

 

Правилото относно определянето на частта от получаваното от работника или служителя трудово възнаграждение, което може да се удържа по принудителен ред, при наложен запор от съдебен изпълнител  всъщност не е никак сложно, по-скоро сложно е обяснено в ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС.

Правилото се свежда до следното:  От значение са две суми: сумата, която служителят или работникът  получава по документи и сумата, която получава след извършени удръжка за осигуровки и данъци.

Първата сума се взема предвид, когато се преценява каква част от заплатата подлежи на удържане при наложен запор, съгласно чл. 446 ГГП.  В тази разпоредба е регламентирано каква част от заплатата следва да се удържа в зависимост от нейния размер и това дали лицето има деца, които издържа. Под деца следва да се разбират децата на работника или служителя, които не са навършили пълнолетие.

 

Сумата, която работникът или служителят получава след извършени удръжка за такси и осигуровки, служи за определяне на конкретния размер на удръжката, която може да се извърши. От тази сума се изважда несеквестируемия минимум /това е размерът на минималната работна заплата/ и от остатъка се удържа съответната част от заплатата, така както е посочено чл. 446 ГПК. / Например: Лицето Х е без деца и заплатата му е 1000- лева месечно, а след удръжките за осигуровки и данъци –  получава сумата от 800 лева. От тези 800 лева се изважда сумата от 460 лева и от получената сума се удържа  половината: 800-460= 340 ; 340/2= 170 лева. В случая сумата, която може да се удържа е неповече от 170 лева, без значение колко наложени запора има върху вземането на работника или служителя, съставляващо възнаграждение за труд. Обаче нерядко се случва от сумата, която работникът или служителят получава чисто да не бъда изваден несеквестируемия минимум и  сумата, която се удържа да бъде изчислена по следния начин: 800 / 2= 400 лева и от заплатата на служителя да бъде удържана сумата от 400 лева, вместо 170 лева.

 

Има и една особеност: когато работникът или служителят получава над 1200 лева, се удържа всичко над 600 лева, ако е без деца и всичко над 800 лева, ако е с деца, за които се грижи.

 

Изключение от правилото са случаите, в които вземанията, за събирането на които е наложен запор съставляват издръжка. В този случай  се удържа от възнаграждението за труд пълния размер на дължимата издръжка, без  оглед на несеквестируемия минимум, равняващ се на минималната работна заплата за страната

 

Как трябва да се изчисли сумата, която може да се удържи от заплатата на работника или служителя, надявам се да е станало ясно . Не по-малко съществен обаче е въпросът какво може да се направи, ако  работодателят  неправилно изчислява размера на сумата, която може да се удържа от заплатата на съответния служител и отказва да промени поведението си.

Удържайки повече пари, отколкото има право от заплатата на служителя, работодателят му нанася вреди. Тези вреди съставляват разликата между сумата, изчислена при неправилно изчислен и правилно изчислена сума, което може да се удържа по принудителен ред./ В посочения по-горе пример, ако работодателят удържа 400 лева, вместо 170 лева, работникът или служителят може да ангажира отговорността на работодателя за разликата между двете суми, а именно сумата от 230 лева.

 

Без значение е, че касиерът или счетоводителят е изчислил колко пари могат да се удържат от заплатата на служителя или работника при наложен запор върху трудовото му правоотношение, работникът или служителят е в трудово правоотношение  със своя работодател, а не с назначения от него касиер  или счетоводител, поради което претенциите си работникът или служителят може да отправи именно към работодателя, а не към колегата си от счетоводството или към касиера.

Съдебният изпълнител също не носи отговорност за това, че служителите на работодателите не могат да изчислят правилно сумата, която може да се удържа от  заплатата на служителя.  Не носи отговорност за това и Взискателят по изпълнителното дело.

 

Ощетеният работник или служител, който получава възнаграждение, след извършения запор по-ниско, отколкото трябва да получава, ако сумата, която може да се удържа по принудителен ред беше правилно изчислена, може да търси от работодателя си обезщетение за вреди.

Работодателят му носи имуществена отговорност за това, че съответният касиер или счетоводител не е начислил правилно сумата, която може да се удържа от трудовото му възнаграждение  в резултат на наложения запор.

Ощетеният работник или служител има право на иск срещу работодателя за заплащане на обезщетение на разликата която работодателят реално е удържал и сумата, която е имал право да удържа.

 

Разбираемо е, че за много хора би представлявало голямо притеснения да съдят работодателя си за пари, които неправомерно са им били удържани. Когато става въпрос за неголеми суми и дългът може да се погаси с няколко месечни завишени удръжки от запор, вероятно повечето служители ще изберат да не търсят правата си насочвайки претенциите си към работодателя.

Какво обаче да кажат онези работници или служители, които са с високи кредити, обикновено жилищни такива, които ще трябва години наред да изплащат дълга си към съответната банка или фирма за сбиране на вземания. За тях изобщо не е без значение  каква конкретно сума ще им бъде удържана от заплатата, при положение, че удръжките ще продължат и занапред и то с години, още повече, че нерядко се оказва, че въпреки всичките удръжки от заплатите им, длъжниците не са могли да погасят дори лихвите по кредита.

За тези случаи най-вече е от значение да се знае какви са правата на служителите и работниците, на които е наложен запор върху трудовото възнаграждение, в случаите, в които се правят удръжка, по-високи от законово регламентираните.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар