Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво дължи всеки застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ при виновно съпричиняване на вреди на трето лице от двама и повече участници в ПТП

На 06. Май 2017 год.  госпожа Стефанова се возела в автомобила на своя съпруг, управляван от последния, когато настъпило пътно транспортно произшествие. Съпругът на г-жа Стефанова се блъснал в друга кола и в резултата на произшествието г-жа Стефанова се оказала с две счупени ребра и контузена дясна ръка. Претърпяла не малко болки и страдания докато се възстанови от злополуката, като се наложил известен период на болничен престой и допълнително домашно лечение.

Установило се , че за настъпването на произшествието вина имат и двамата водачи на катастрофиралите автомобили –  и съпругът на г-жа Стефанова, и другият участник в пътно транспортното произшествие. Г-жа Стефанова имала право на обезщетение  за претърпените вреди и срещу двамата причинители на увреждането, съответно срещу техните застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“. Пред г-жа Стефанова стоял въпросът към кого от застрахователите да се обърне и  се питала каква сума дължи всеки един от тях  и по-конкретно дали може да иска пълния размер на дължимото обезщетение за претърпените вреди от всеки един от застрахователите или всеки от застрахователите дължи такава част от обезщетението, съответстваща на приноса на съответния шофьор в  настъпването на пътно транспортното произшествие. За нея било от значение предварително да знае правата си, за да не допусне застрахователите да я разиграват и да я препраща помежду си от един на друг.

Ето и отговора на така поставения въпрос: Г-жа Стефанова има право да търси пълния размер на обезщетението за претърпените вреди в резултата на настъпилото пътно транспортно произшествие от всеки от застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“, без значение кой от застрахованите  шофьори в  каква степен е допринесъл на настъпването на ПТП и съответно за вредоносния резултат. Това е така, тъй като задължението на застрахователя да плати обезщетение за причинените на трето лице вреди от застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ е обезщетение за вредите, които застрахования е причинил виновно на трето лице. Когато вредите бъдат причинени от повече от едно лице, всяко едно от тези лица отговаря солидарно спрямо увредения за пълния размер на дължимото обезщетени за причинените вреди. Помежду си те отговарят разделно, но по отношение на пострадалия отговорността им е солидарна –  всеки дължи на пострадалия пълния размер на дължимото обезщетение.

Пострадалият може да търси пълния размер на обезщетението от всеки един от причинителите на вредата, без оглед на това кой от причинителите в каква степен е  допринесъл за настъпването на вредите. Разбира се, пострадалият има право да получи само един път обезщетение, което да покрива изцяло претърпените от него вреди, не и да иска всеки от  причинителите на вредата, съответно техните застрахователи да изплатят отделно обезщетение, защото в противен случай пострадалия би получил нещо в повече от това, което му се дължи и това би довело до неговото неоснователно обогатяване, което правото не допуска.

 

Г-жа Стефанова може да претендира пълния размер на обезщетението за причинените й вреди в резултата на настъпилото пътно транспортно произшествие от всеки един от застрахователите  по застраховка „ Гражданска отговорност“ на виновните шофьори –  и от застрахователя на съпруга си и от застрахователя на водача, управлявал другото МПС –  участник в произшествието. При получаване на обезщетение от един от застрахователите, което да покрива пълния размер на претърпените от нея вреди, тя няма основание да  получи обезщетение на същото основание и от другия застраховател.

Отношенията между застрахователите вече се уреждат на друга плоскост –  ако единият от тях плати изцяло дължимото обезщетение, може да има претенция спрямо другия застраховател за частта,  съответстваща на вредите, които неговия застрахован е причинил на увреденото лице. Но това са отношения между застрахователите и  не засягат пряко увреденото лице.

 

Най-разумно  е г-жа Стефанова да се опита извънсъдебно да получи дължимото й се обезщетение, като покани всеки един от застрахователите да плати дължимата й се сума. Само при отказ от доброволно уреждане на спора, тя има интерес да предяви претенциите за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на пътно транспортното произшествие по съдебен ред.  Доброволното уреждане на спора би отнело по-малко време и финанси на г-жа Стефанова, но ако доброволното уреждане на спора се окаже невъзможно поради отказ на насрещната страна да плати извънсъдебно,  тя може да предяви претенциите си по съдебен ред и да търси от който и да е от застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ пълния размер на дължимото й се обезщетение.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар