Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кой може да оспори пълномощно

Методи работел  във фирмата на Петър, когато претърпял трудова злополука. Много лошо си счупил ръката, което наложило извършването на операция по спешност и слагането на  болтове в ставата. Методи платил значителна сума пари за операцията и медицинските консумативи, а и за последващото лечение и освен това преживял всичко изключително болезнено.

Тъй като злополуката била трудова, съгласно чл. 200 КТ, Методи имал право на обезщетение от своя работодател за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Понеже работодателят отказал да плати доброволно претендираната от Методи сума, последният предявил иск за обезщетение. Търсил обезщетение на имуществените вреди, изразяващи се в разходите, които направил за лечението и разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност и обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на трудовата злополука. Последната претенция значително надвишавал претенцията за имуществените вреди.

Случило се така обаче, че в хода на съдебното производство Методи починал и оставил за свои наследници двамата си сина, които били конституирани като ищци в производството.

Защитата на работодателя нямало много, много какво да направи, за да отърве работодателя от осъждане за заплащане на обезщетението, тъй като нещата били горе-долу ясни: безспорно било установено, че злополуката е трудова, налице били вредите, което е основание за ангажиране отговорността на работодателя. Като нямало какво друго да измисли, защитата на работодателя решила ей така, за спорта, да оспори пълномощното, което Методи приживе бил дал на своя адвокат, за да заведе дело от негово име за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на злополуката.

Юрисконсултът, който представлявал работодателя по делото заявил в съдебно заседание, че подписът на пълномощното, дадено на адвоката на  Методи не бил положен от Методи. Юрисконсултът направил това, защото ако твърдението му се окажело вярно, щял да иска прекратяване на производството поради недопустимост иска и вярвал, че това ще се случи, ако не за целия иск, то поне за иска за неимуществените вреди, което било голямото перо. Искът за неимуществени вреди е строго личен и ако се окажело така, че, подписът не е положен от Методи, разсъждавал юрисконсултът, делото щяло да бъде прекратено поради липса на представителна власт на адвоката. Наследниците не биха могли да потвърдят иск за неимуществени претенции, предявен от техния работодател, защото преценката за предявяването на такъв иск е строго лична.

В резултат на извършеното оспорване на подписа на пълномощното, дадено от Методи на неговия адвокат била допусната съдебно-графологична експертиза, вещото лице, по която да даде отговор на въпроса  дали подписът действително е положен от Методи или не .

Какво се случило после?

Макар и да звучи любопитно, какво е казал експертът, всъщност няма никакво значение.  Съдът изобщо  не е трябвало да допуска подобна експертиза,  защото отговорът на така поставения въпрос е без правно значение. Ето защо:

Пълномощното дава право на упълномощения на действа от името и за сметка на пълномощника. Това са техни вътрешни отношения. Ако упълномощителят не е надлежно упълномощил пълномощника, а последният е предприел действия, то упълномощителят може да потвърди  вече извършените действия или да не ги потвърди. Докато действията не бъдат потвърдени, те са във висяща недействителност. Само упълномощителят е този който може да потвърди извършените от мнимия пълномощник действия, тъй като преценката за това е строго лична. Извършените от пълномощника  правни действия обвързват само представлявания и пораждат действия само спрямо него. Пълномощното нито помага, нито пречи по някакъв начин на насрещната страна по спора. Съществуването на упълномощителната сделка  е от значение единствено  за вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношение между далата пълномощното страна и насрещната по спора страна, поради което пълномощното не се преценява от съда при разрешаването на спора между страните по същество. За съда е необходимо само да констатира наличието на пълномощно, по силата на което процесуалният представител на страната я представлява по делото.

Интерес от оспорване на пълномощното има само лицето, което пълномощното сочи като упълномощител. Само това лице може да се позове, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт или да потвърди същите. Правото на потвърждаване подлежи само на лицето, от чието име са извършени съответните правни действия, затова и само то може да се позовава на липса на представителна власт. Трети лица, каквото в случая е работодателят по спора, не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея.

Ето защо в разглеждания случай е без значение дали подписът в бил положен от Методи или не. Дори подписът да не е положен от Методи, насрещната страна по спора не може да иска на това основание да се прекрати производството поради липса на представителна власт. Насрещната страна е трето на упълномощителната сделка лице  и не може да оспорва наличието на представителна власт на пълномощника на Методи.

Ако съдът е приеме друго и при установяване на факта, че подписът не е положен от Методи, прекрати производството, ще постанови неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, постановен в противоречие с действащата задължителна съдебна практика, който подлежи на отмяна.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар