Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво означава „солидарен длъжник“

Тодор е взел банков кредит. При сключването на договора, участвал и неговият приятел Павел, който подписал договора като „солидарен длъжник“. В началото Тодор плащал месечните си вноски, но впоследствие загубил работата си е се оказал в невъзможност да погасява дълга си.

След няколко неуспешни опити за предоговаряне на размера на месечните вноски, банката потърсила права си по съдебен ред. Един ден Павел получил покана за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение от съдебен изпълнител, с което узнал, че срещу него банката-кредитор е предприела действия по събирането на дълга по кредита, отпуснат на Тодор.

Павел се свързал с Тодор и разбрал за финансовото положение на Тодор и му станало ясно, че сега той ще трябва да плаща дълга на другия.

Им ли възможност Павел да се освободи от задължението за плащане на дълга?

В разглеждания случай Павел е подписал договора в качеството си на „солидарен длъжник“ и затова банката предявява претенциите си спрямо него. Обикновено в повечето договори за банков кредит, лицето, което не е кредитополучател, но гарантира, че при неплащане задължението на кредитополучателя, то ще плаща дълга се обозначава като „солидарен длъжник“.  В случай на неплащане на вноските по кредита, банките пристъпват към принудително събиране на дълга от лицето, което е платежоспособно и това често е така нареченият „солидарен длъжник“.

Само че солидарна отговорност сама по себе си не съществува. Тя може да произтича от закона, в случаите, когато законът предвижда това /например общо на двама души е отпуснат заем и всеки отговаря за връщане на цялата сума спрямо кредитора/ или на някакво договорно основание. Договорно основание въз основа, на което може да произтече солидарната отговорност би било налице например в случаите на поръчителство, встъпване в дълг, авал и други.

В случая на Павел е от особено значение да се разбере на какво основание той се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя  Тодор. Важно е, защото ако се установи това основание, може да се установи и каква би могла да бъде защитата на Павел и дали той може да се освободи от задължението за заплащането на дълга.

Какви са възможностите, въз основа, на които Павел би могъл да бъде “солидарен длъжник“ заедно с Тодор спрямо банката –кредитор?

„Солидарен длъжник“ Павел би бил, ако заедно с Тодоро е получил отпуснатия кредит. Ако те двамата заедно са получили кредита, без значение кой каква част е получил –  Павел може да е поел солидарно задължението за връщане на цялата сума на банката. Павел обаче не е кредитополучател. На него банката не му е превела сумата по кредита и Павел не е получавал същата. Кредитополучател е само и единствено Тодор.

Друго основание, поради което Павел може да се явява солидарно задължен за връщане на сумата е , ако той е встъпил в дълга на Тодор. Встъпването в дълг означава, че кредиторът, наред с първоначалния длъжник се снабдява с още едно лице, което отговаря  за връщането на сумата на същото основание, на което отговаря и главния длъжник. Встъпването в дълг предполага едно реално съществуващото правоотношение между кредитора и главния длъжник.

Третото основание, поради което  Павел може да се явява „солидарен длъжник“ е  ако той се явява поръчител по договора за банков кредит. Обикновено именно това е най-често срещаният случай. Дали  Павел се явява всъщност поръчител следва да се изясни съобразно клаузите на  самия договор за банков кредит. На практика, в случай, че кредитът е отпуснат на едно лице, а друго лице гарантира по отношение на кредитора, че при неплащане на задължението от страна на главния длъжник, то ще  плаща задължението, става въпрос именно за договор за поръчителство.

Когато се установи какво е основанието за „солидарната отговорност“, може да се прецени дали има основание за отпадане на основанието за ангажиране на отговорността на  „солидарния длъжник“. Ако се установи, че става въпрос за встъпване в дълг, следва да се установи дали валидно е възникнало правоотношението, по което „солидарният длъжник“ се е задължил да отговаря заедно с главния длъжник.

Ако, от клаузите на договора се установи, че  „солидарният длъжник“ всъщност е поръчител, то  поръчителят може да се освободи от отговорност,  например на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД –  ако кредиторът не е предприел  действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си в шестмесечен срок от падежа на задължението. Този шестмесечен срок е преклузивен, не подлежи на спиране и удължаване и след изтичането му поръчителят се освобождава от отговорност за заплащането н дълга на главния длъжник. Поръчителят може да направи възражение за това, че този срок е изтекъл, в случай, че  бъде образувано срещу него дело. Съдът също следи служебно за изтичането на този шестмесечен срок. Ако бъде заведено дело спрямо длъжника от кредитора след изтичането на този шестмесечен срок,  производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като с изтичането на срока се е погасило самото поръчителство. Поръчителството вече не съществува и предявеният иск е недопустим. Ако пък бъде постановено решение, то подлежи на обезсилване, защото е недопустимо.

Важно е да е установи какъв всъщност е „солидарният длъжник“, защото, например, ако той не е кредитополучател, а е поръчител или лице , встъпило в  чужд дълг, срещу него кредиторът не може да води отменителни искове по чл. 135 ЗЗД. Кредиторът не може да иска да бъдат признати за недействителни по отношение на него, сделки, сключени между „солидарния длъжник“ и трето лице, твърдейки, че тези сделки имат за цел да намалят платежоспособността на „солидарния длъжник“, така че кредиторът да не може да събере вземането си или да бъде затруднен при събиране на вземането си. Кредиторът не може да води отменителни искове спрямо лица, които са гарантирали за заплащането на главното задължение, защото , да се приеме обратното, би означавало да се допусне обезпечение на обезпечението, каквато възможност законодателството не предвижда.

Основаното се състои в това, че само по себе си понятие като „солидарен длъжник“ не съществува. Солидарната задълженост произтича или по силата на закона в предвидените за това случаи или по силата на някакво договорно правоотношение. Когато солидарната отговорност произтича от договорно правоотношение, за да бъде ангажирана отговорността на „солидарния длъжник“ това договорно отношение трябва да е валидно възникнало и да продължава да съществува към момента, към който кредиторът насочи претенцията си за заплащане на дълга към „солидарния длъжник“.

Разглежданият въпрос е актуален най-вече във връзка със споровете, произтичащи при непогасяване на задълженията по договорите за банков кредит. Спорове от подобен характер възникват и в случаите на сключени договори за заем между частни лица.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар