Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какви са средствата за защита когато банката прехвърли вземането си на фирма за събиране на вземания

Днес Петър Петров получи покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, придружена  от изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Ставаше въпрос за  задължения, произтичащи от договор за банков кредит, който Петър Петров беше сключил преди години и по който беше преустановил плащанията.

Интересното в случая беше, че кредитор и взискател по изпълнителното дело, образувано срещу длъжника се явяваше не банката, с която Петър Петров беше сключил договора за банкова кредит, по който не плащаше от известно време, а фирма за събиране на вземания, на която банката беше прехвърлила вземането си.

С получаването на поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител пред Петър Петров се очертават две възможности –  да подаде възражение пред съда, издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, установяващи вземането по договора за банков креди или да не подаде възражение, в който случай вземането се стабилизира и впоследствие не може да бъде оспорвано.

 

В случай, че Петър Петров подаде възражение, то съдът ще укаже  на заявителя да подаде иск за установяване на вземането му спрямо длъжника.   Вземането обаче вече е прехвърлено от банката – кредитор на фирма за събиране на вземания, която не е банкова институция. Кредитор към момента се явява именно тази фирма за събиране на вземания, защото на нея банката е прехвърлила вземането си, произтичащо от договора за банков кредит. Тази фирма обаче не е банкова институция и съответно не може да се ползва от привилегиите, предвидени от законодателя за банките –  а именно да могат да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение и първо да могат да събират дълга, а после да установяват дали дългът наистина се дължи. Ако искът бъде предявен от името на сегашния кредитор –  а именно фирмата за събиране на вземания, то само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, защото, както беше споменато по-горе фирмите, които не са банка не могат да се ползват от привилегиите, предвидени за банките посредством прехвърляне на вземания на банките на тях. Да се допусне обратното,  би означавало да се заобиколи закона и да се допусне организации, които не са банкови институции да ползват облекчения ред, предвиден за банките за събиране на вземанията им.

В случая предвид обстоятелството, че банката е прехвърлила вземането си, преди да бъде установено по силата на съдебно решение, че Петър Петров дължи неизплатеното по договор за банков кредит именно на банката, за Петър Петров е налице интерес от предявяване на възражение. Ако искът бъде предявен направо от новия кредитор, който се явява  взискател по изпълнителното дело и който същевременно не е банкова институция, искът следва да бъде отхвърлен само на това основание. Ако новият кредитор, на който банката беше прехвърлила вземането си беше друга банка, то тогава нямаше да има никаква пречка новият кредитор успешно да проведе иска си срещу  Петър Петров и фактът на промяната на кредитора нямаше да се отрази по някакъв особен начин на факта, че Петър Петров не е изплатил задълженията си под  Договора за банков кредит. Само че в практиката банките прехвърлят с договор за цесия  несъбраните си вземания не на други банки, а на фирми, които не са банкови институции.

Разбира се, не е невъзможно фирмата, която към момента се явява взискател по изпълнителното дело да прехвърли отново вземането си на банката, за да може последната да  предяви иск  за установяване на вземането. Възможно е обаче и Петър Петров впоследствие  да оттегли възражението си, с което делото за установяване на вземането ще бъде прекратено поради липса на правен интерес за банката от воденето му.

 

Другата възможност  за  Петър Петров е да не подава възражение, в който случай вземането на кредитора се стабилизира и съдебният изпълнител събира дълга, стига да има секвестируемо имущество, срещу което да бъде насочено принудителното изпълнение. В този случай е сигурно, че дългът няма да се увеличи с допълнителни такси и разноски във връзка с воденето на дело за установяване на вземането, но също така е сигурно и че дългът няма да отпадне или да се намали.

Никой предварително не може да предскаже как би се развил даден спор, отнесен за разрешаването му от съда.

Решенията за предприемане на конкретни процесуални действия обаче трябва да бъдат своевременно взети, защото тези действия могат да се извършват само до изтичането на определен период от време. Така например, длъжникът в разглеждания случай има възможност да подаде възражение, с което да оспори вземането на кредитора до изтичане на четиринадесет дневен срок от получаване на поканата на доброволно изпълнение. Изтече ли този срок, на по-късен етап длъжникът не може вече да оспорва вземането на кредитора.

Какъв би бил изходът от конкретен спор  е въпрос, на който само времето може да даде категоричен отговор. Въпрос на преценка е дали да се рискува или не. В разглеждания случай, ако длъжникът спечели делото, ще отпадне изцяло претендираното задължение и ако някаква част от дълга, междувременно бъде събрана, тъй като при банките важи правилото, че първо се пристъпва към принудително изпълнение, а после се води дело, за да се установи дали дългът наистина се дължи, събраната по принудителен ред сума, ще бъде възстановена.  В случай, че  длъжникът не подаде възражение, той окончателно  ще дължи сумата, за която е издаден изпълнителният лист, заповедта за незабавно изпълнение и таксите и разноските по изпълнителното дело.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар