Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Правото на ползване по отношение на прехвърлен имот

022Стефка,беше на 73 години. Живееше с дъщеря си и семейството на последната в жилището, което на времето беше купила със съпруга си. Съпругът й почина преди време и скоро след това Стефка реши да прехвърли собствената част от жилището си на дъщеря си, като си запази правото на ползване по отношение на имота. Стефка всъщност имаше две дъщери, но реши преди години да прехвърли собствените си имоти на всяка от тях поравно, за да не плащат дъщерите й големи данъци за наследство, след като тя си отиде, тъй като по онова време със закон бяха определени такива данъци и техният размер не беше малък. Впоследствие законодателството се измени и към днешния момент няма данък наследство.

В началото проблеми нямаше. Стефка и семейството на дъщеря й, което включваше съпруг и две деца, живееха съвместно, разбираха се. Стефка помагаше в грижата за децата, грижеше се и за дома, когато младите бяха на работа, така че вечер когато се приберяха, къщата беше изчистена и подредена и беше приготвена топла храна.

Впоследствие децата праснаха и жилището почне да поотеснява. Всеки искаше собствено лично пространство, а такова беше трудно за организиране, поради което след известно време отношенията в къщата се обтегнаха и скоро не закъсняха и караниците между домашните. С течение на времето отношенията станаха нетърпими и Стефка, все по-често се затваряше в стаята си и плачеше след поредната разправия  с близките си.

 

Един ден, към обяд, когато Стефка беше сама вкъщи, на врата се позвъни. Непознат мъж, който се представи за призовкар от съда й връчи дебело тесте книжа срещу подпис, предназначени за нея.  След първоначалния шок, Стефка започна да осъзнава какво се случва. За  трети път четеше документите, а  думите танцуваха пред очите й, замъглени от сълзи.

Собствената й дъщеря беше завела иск срещу нея за прекратяване правото й на ползване по отношение на апартамента, в който живееше и който й беше дарила преди време. Т.е. искаха да я изгонят от дома й. И къде щеше да иде да живее тя, не преставаше да се пита. Знаеше какво ще каже дъщеря й –  да иде при другата си дъщеря, тя да  се грижи за нея.

 

В исковата молба се твърдеше, че Стефка не изпълнява задълженията  си на ползвател, съгласно закона, изразяващи се в това да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта, в това число консумативи  за имота, данъци и такси. Също така се твърдеше, че Стефка не била застраховала имота в полза на собственика, което  също съставлявало основание за прекратяване на правото й на ползване по отношение на имота.

По закон наистина това бяха основанията за прекратяването правото на ползване. На пръв поглед изглеждаше, че добър изход за Стефка  не може да се очаква. Вярно беше, че не плащаше данъците за имота, нито пък консумативите, Още по-малко пък беше застраховала имота. И как да направи всичко това с пенсията от 160 лева, която получаваше месечно?

 

В документите пишеше, че в едномесечен срок трябва да подаде отговор на исковата молба, в който да направи всичките си възражения. След първоначалния стрес, който преживя и след като се поуспокои, се обърна към своя приятелка –  адвокатка, която й беше съдействала преди години във връзка със сделки с недвижими имоти, да й помогне и този път.

Подадоха отговор на исковата молба, после съдът насрочи  дата и час за разглеждане на делото в открито заседание. Съдът постанови, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от датата на последното съдебно заседание.

 

Стефка живееше в страх и притеснение.  Почти не излизаше от стаята си, а  домашните  не смееха да я погледнат в очите.

Ето, че един ден  отново дойде мъжът от съда , за да й връчи  решението. Стефка трепереше цялата. Знаеше, че животът й може да се промени в резултата на листовете хартия, които държеше в ръцете си.

 

Нямаше търпение и затова зачете решението отзад- напред. Първо да види какво е решил съда. Съдът отхвърляше предявения от дъщеря й срещу нея иск за прекратяване правото на ползване по отношение на имота. Стефка онемя от радост. Значи всичко приключи в нейна полза. Значи тя може да остане в дома си. Не можеше да повярва на късмета си.

 

Разрешението, дадено от съда, обаче не опираше до късмет, а до правилното тълкуване на законовите норми. Съдът  беше приел, че искът за прекратяване правото на ползване на Стефка по отношение на имота, предмет на делото  е неоснователен, тъй като макар и Стефка да не беше плащала данъци и такси за имота, а също и консумативни разходи за същия, а именно сметки за ток, вода и парно, нейното неизпълнение на тези й задължения не  може да се счита за съществено, защото  срокът, който ищцата и е предоставила да извърши тези плащания, бил твърде кратък. В исковата молба се  твърдеше, че Стефка не плаща тези задължение и й се предоставяше седмодневен срок , за да ги погаси. Съдът приел обаче, че този срок и бил изключително кратък и недостатъчен, поради което и отхвърлил искането за прекратяването на правото на ползване.

 

Що се отнася до твърдението на ищцата, че Стефка не била застраховала имота в полза на ищцата –  собственик на имота, съдът приел, че и на това основание искът следва да бъде отхвърлен  като неоснователен, тъй като, за да може да се позове на това основание за прекратяване правото на ползване, собственикът следва да уточни параметрите на искането си за застраховка  в смисъл на рисковете, срещу които желае да бъдат покрити от застраховката и периода на действие на застраховката.

 

Стефка можеше да остане да живее спокойно в имота си докато е жива. Нейното право на ползване продължаваше да съществува. Ако решеше тя можеше да накара всички останали да напуснат имота.

Стефка обаче беше с добро сърце. Домашните й не смееха да я погледнат в очите. Срам ги беше.

Стефка обаче продължаваше да ги обича и им прости с цялото си сърце.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар