Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Боят по време на работа трудова злополука ли е или не е ?

Един от последните ни казуси, с които се сблъскахме в кантората беше  по повод настъпила трудова злополука. Касаеше се за следното: по време на работа на клиента ни беше нанесен побой от друг негов колега. Клиентът ни  беше получил няколко охлузвания и наранявания по главата. Същевременно обаче случилото се му беше причинило голям стрес. Той дойде в кантората няколко часа след случилото се и още целият трепереше, беше изключително превъзбуден и общо взето в недобро психическо състояние.

Заведохме в НОИ злополуката като трудова, в който случай клиентът ни можеше да претендира обезщетение от работодателя за причинените имуществени и неимуществени вреди в резултат на  случилото се. Предявихме и иск за  заплащане на обезщетение срещу работодателя за причинените в резултат на трудовата злополука имуществени и неимуществени вреди.

 

Междувременно обаче работодателят обжалва злополуката да е трудова,  с твърдението,  че макар и да е настъпила по време на работа, е нямала характеристиката на трудова такава.

 

Оспорването злополуката да е трудова, направено от страна на работодателя доведе дотам, че се наложи спиране на делото, заведено срещу работодателя  за заплащане на обезщетение до произнасяне от съда окончателно по въпроса дали злополуката има трудов характер.

 

Производствата по двете дела се водят пред различни съдилища.

 

Обезщетението за вреди, настъпили в резултат на трудовата злополука се завежда пред районния съд по седалище на работодателя.

 

НОИ е органът, който приема дали дадена злополука е трудова или не.

Задължение на работодателя е да декларира  настъпилата трудова злополука, а когато той не направи това, потърпевшият работник или служител може в едногодишен срок от настъпване на злополуката, да я декларира като трудова такава в НОИ. От НОИ извършват разследване и се произнасят с нарочен акт дали приемат, че злополуката е трудова или не.

Недоволната  страна, може да обжалва  заключението на НОИ относно характера на злополуката пред надлежния административен съд.

 

В случая работодателят обжалва решението на НОИ злополуката да е трудова по съдебен ред. Едва след като съдът приеме, че злополуката има трудов характер може да се продължи делото за заплащане на обезщетение за претърпените от работника вреди в резултат на трудовата злополука.

 

Между другото обезщетение от трудова злополука може да се търси до изтичането на три години от  датата на настъпване на  злополуката, поради което практика е да се заведе дело за обезщетение и ако работодателят оспори трудовия характер на злополуката, делото за обезщетение  следва да бъде спряно до окончателното установяване на факта дали злополуката е трудова. Не се чака първо да приключи производството по установяване на обстоятелството дали злополуката е трудова и чак тогава да се предявява иск за обезщетение, защото междувременно трите години погасителна давност може и да са изтекли.  Законодателят не се интересува от вероятността, че докато се установява дали злополуката е трудова или не, може да изтече срокът за  претендиране на обезщетение за вреди от злополуката.

Ето защо, за да се спази срока за завеждане на иск за обезщетение, искът се завежда, а ако възникне спор за трудовия характер на злополуката, делото за обезщетение се спира до установяване на факта дали в крайна сметка злополуката е трудова или не.

 

 

В случая с нашия клиент, за момента спорът се концентрираше върху това дали злополуката е трудова или не.

Най-просто казано,  касаеше се до даване на отговор на въпроса дали  поради сбиване по време на работа, потърпевшият може да претендира, че е претърпял трудова злополука.

 

 

Ето и накратко отговорът на така поставеният въпрос, а именно:

В случай, че сбиването е станало  на работа и във връзка и по повод  на работата,  се приема, че злополуката има трудов характер.

 

Ако обаче сбиването е станало поради личен конфликт, който няма отношение с работата, която изпълняват работниците или служителите,  независимо, че сбиването е станало на работното място, то злополуката няма трудов характер.

 

В нашия случай сбиването беше станало по повод работата, която изпълняваше при работодателя си нашият клиент. Бяха го неправомерно обвинили в присвояване на  парични средства на фирмата  и поради това  му бяха нанесли побой. Тъй като в случая сбиването беше станало не по друга причина, а по повод работата на потърпевшия, съдът прие, че злополуката има трудов характер.

 

Така постанови Софийски административен съд. Сега чакаме решението да влезе в сила. Насрещната страна обаче има право да обжалва решението.

Чак когато решението за признаване злополуката за трудова влезе в законна сила, ще можем да представим препис от така постановеното решение по делото,  висящо пред Софийски районен съд, за да може да продължи производството за присъждане на обезщетение за претърпените от клиента ни имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука.

 

Обезщетението за имуществените вреди се изразява в средствата, които той е заплатил за лечението си, за медицински прегледи и  медикаменти, включително обезболяващи средства, както и за рехабилитация, когато такава е провеждана.

 

Обезщетението  за неимуществени вреди се претендира за причинения стрес от преживяното, за неудобството от социално естество от случилото се.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар