Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Колко е важно да се спазят правилата, за да бъде осъден длъжник да плати на банка

Факт е, че много длъжници не могат да плащат задълженията си по банкови кредити, поради което банката предявява вземанията си по съдебен ред. Получаването на покана от съдебен изпълнител във връзка с неизплатени задължения по кредита невинаги означава, че длъжникът  е в безизходица и няма адекватно средство  за защита.

Когато кредитополучателят не изплати определен брой месечни вноски по кредита, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем, което означава, че може да иска плащане от длъжника на вноски, чийто падеж все още не е настъпил. Да направи кредита предсрочно изискуем обаче е право на банката, от което тя може да се възползва или не.

А как се прави кредита предсрочно изискуем?

Това може да стане единствено след като длъжникът е получил от банката уведомление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем и ако са налице останалите предпоставки по съответния договор за банков кредит / неплащането на съответния по договора брой вноски, след което банката може да упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем/.

Изисква се банката не само да е изпратила уведомление до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, но също така това уведомление да е достигнало да длъжника. Именно оттук, в редица случаи, произтичат много практически трудности. Банката по една или друга причина не може да установи уведомлението й за предсрочната изискуемост да е стигнало до адресата. Ако банката изпрати писмо с обратна разписка до адресата и то не бъде получено от него, не може да се приеме, че банката надлежно е изпълнила задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Същото се отнася и в случаите, когато писмото, изпратено с обратна разписка се върне като неполучено.

Най-сигурният начин за банката да връчи  писменото уведомление до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем е чрез нотариална покана, но към този способ банките рядко прибягват, а и в този случай е необходимо да се спазят съответните законови правила, които  много често се нарушават.

Банката следва да е изпратила уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и същото да е получено от длъжника още преди да се е обърнала към съда , за да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение  не съставлява надлежно уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, тъй като същото не се връчва на длъжника до произнасянето на съда. Връчването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист също няма характер на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.

Ако след като получи покана за доброволно изпълнение, длъжникът възрази, банката може да предяви иск срещу него на основание чл. 422, ал. 1, за да установи съществуването на вземането си. Ако междувременно след връчването на поканата за доброволно изпълнение и подаването на исковата молба, Банката успее да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането,  това уведомление  не следва да се взема предвид от съда като факт от значение за спорното право. Така полученото уведомление може да е основание за  подаване на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

 

Банката, за да събере вземането си, всъщност има две възможности: единият –  разгледан по-горе, е да се снабди с изпълнителен лист, да наложи запори и възбрани върху имуществото на длъжника и чак след това да се води дело, за да се установи дали вземането се дължи или не. Банката предпочита този вариант, защото първо събира вземането си, а после се установява дали то се дължи или не. На практика често се случва банката да е удовлетворила вземането си като е разпродала имуществото на длъжника и чак след това да се установи дали дългът се дължи. Ако се установи, че дългът всъщност не се дължи, длъжникът има право на обратен изпълнителен лист срещу банката, за да събере обратно парите, които банката е успяла да  реализира по принудителен ред. Продадените имоти обаче  са надлежно  придобити от трети лица и  кредитополучателят няма как да си върне собствеността върху тях по принудителен ред.

 

За банката съществува и друг вариант, за да осъди длъжника да плати дълга –  а именно, като действа по общите правила и предяви срещу длъжника осъдителен иск за заплащане на дължимите суми. Банката може да предяви осъдителен иск за вноските, с настъпил падеж, които не са платени, както и за вноските с ненастъпил падеж,  като в последния случай трябва да заяви, че счита кредита за предсрочно изискуем, стига да са налице останалите, предвидени в закона предпоставки / а именно неплащането на определен брой месечни вноски/. В този случай директно в исковата молба може да се съдържа изявление на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. Исковата молба изхожда от банката, връчва се на длъжника и може да съдържа изявление за настъпила предсрочна изискуемост и това изявление следва да бъде взето предвид от съда при решаването на спора.

Във  този втори случай обаче банката не може да се възползва от възможността първо да пристъпи към принудително изпълнение, а едва след това да установява дали претендираното от нея вземане действително се дължи от ответника или не. Възможно е банката да осъди длъжника, но да се окаже, че той не разполага с имущество, срещу което изпълнението да бъде насочено, докато в първия случай имуществото на длъжника се запорира и възбранява, дори осребрява докато се води спора за дължимостта на претендираната сума.

 

Има случаи, при които, когато Банката предяви осъдителен иск срещу длъжника, длъжникът междувременно  се разпорежда с имуществото си, така че  дори да се окаже осъден, Банката  няма откъде да събере дълга, понеже длъжникът не разполага с имущество, срещу което банката да насочи изпълнението. В подобни случаи банката много често води отменителни искове, с които цели да бъдат признати по отношение на нея за недействителни определени сделки, с които длъжникът е изключил или намалил своята платежоспособност.

При банковите кредити особено актуален е въпросът за отговорността на поръчителя, който се намира в изключително неблагоприятно  положение. Той не е взел парите по кредита, но  в случай че кредитополучателят не връща определените вноски на падежа, се оказва задължен да плаща заедно с главния длъжник. За поръчителя е предвидена, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, според която , ако кредиторът не  предяви претенциите си спрямо длъжника в 6 месечен срок, поръчителят се освобождава от отговорност. В хипотезата, в която банката първо се снабдява с изпълнителен лист за непогасените вноски от кредита, чийто падеж не е настъпил, а после води дело за установяване съществуване на вземането си, в случай, че длъжникът оспори вземането на банката, този 6 месечен срок започва да тече от датата, на която банката е упражнила правото си да направи задълженията по кредита предсрочно изискуеми. Така например , ако длъжникът Х е получи уведомление за предсрочна изискуемост на  01.02. 2016 и ако в срок до 10.08 2016 банката не е подала заявление за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, поръчителят се освобождава от отговорност.

Ако банката пък изобщо не е изпратила уведомление до длъжника, то поръчителят се освобождава изцяло от  отговорност.

Съдебната практика, свързана със задълженията по банковите кредити е изключително динамична, тъй като въпросите от подобен характер засягат изключително много заинтересовани лица, поради което длъжниците не трябва да се отчайват, получавайки уведомление било от  съдебен изпълнител, било от съда във връзка с неизплатените им задължения по банкови кредити. Възможностите за защита  се разширяват все повече и повече.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар