Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Наследява ли този, който си служи с неистинско завещание

Братята Спасови се скараха за наследството, оставено от майка им Ситуация, позната от край време. Раздорът взе такъв мащаб, че престанаха да си говорят, не се поздравяваха, макар и да живееха на отделни етажи в обща къща, само децата им продължаваха да играят помежду си.

Въпросът се оказа от толкова голямо значение и така амбицира съпругата на по-малкия Спасов, че тя реши да „оправи нещата“.  На нея изобретателност не й липсваше, още по-малко имаше морални  скрупули.  Прерови тавана, където намери да се търкалят две изпокъсани тетрадки с рецепти, изписани собственоръчно от свекърва й и въоръжена с тях, се свърза с един художник, на когото възложи задачата да й „нарисува“ един текст, имитирайки почерка на покойната й свекърва.  Текстът не беше просто текст, а „саморъчно завещание“, в което се казваше, че се завещава цялото движими и недвижимо имущество на  съпруга й. Имитацията беше толкова добра, че нямаше начин да се открие разлика.

Снабдена с това произведение на изкуството и горда от находчивостта си Спасова, без да дава никому обяснение  за произхода на завещанието, включително и на мъжа си, демонстративно извади това завещание и го показа на съпруга си. Заяви, че свекърва й го била дала да го пази.

Спорът за наследството вече беше отнесен за разрешаване по съдебен ред. В поредното заседание по делото Спасов  – младши представи новооткритото завещания, което го правеше собственик на имуществото, останало от майка му.

Другият Спасов не вярваше на очите си. Гледаше и недоумяваше. Почеркът беше на майка му. Но тя никога не делеше децата си! Как? Не можеше да бъде вярно?! И все пак документът беше пред него. Изписан от ръката на майка му – добре познатият любим почерк.

Адвокатът му, като нямаше какво да направи, оспори завещанието. То това му беше работата. Да отрича. Каза, че завещанието не било истинско и подписът не бил истински. Спасов – старши понечи да прекъсне адвоката си, как да не е истински, като той добре познава почерка на майка си. Но замълча. Нали затова го беше наел, да прави каквото може, пък да става каквото ще.

Назначиха експертиза по делото. Експертът гледа, сравнява, пак гледа, пак сравнява и накрая излезе със заключение, че завещанието е писано от покойната.

Адвокатът на Спасов – старши не се остави, а продължи да настоява, че завещанието било неистинско, а заключението на вещото лице – необосновано. Този път съдът назначи двойна експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос.

„Защо“, чудеше се Спасов  – старши – „ Адвокатът ме вкарва само в разходи“ . И все пак се  надяваше, тъй като, както  знаем всички познатото клише  – надеждата умира последна.

И ето, че резултатът от повторната експертиза беше друг –  сега пък почеркът и подписът не били на покойната. Върви, че разбери къде  е истината.

Съответно се стигна и до трета експертиза. Нейното заключение беше, че не е много сигурно кой е писал текста, обаче подписът не бил на покойната със сигурност.

В крайна сметка съдът постанови, че завещанието не е истинско.

 

Това съдебно решение изведнъж развърза ръцете на Спасов – старши, срещу, когото беше направен опит да се ползва неистинското завещание.  В разпоредбата на чл. 3  б. „В“ от Закон за наследството се казва, че се счита за недостоен да наследява, този който си служи с неистинско завещание. Това означаваше, че Спасов – старши можеше да се позове на разпоредбата и да наследи всичко, останало от майка му, понеже брат му се беше опитал  да го преметне.

Това пледира адвокатът му по делото  и Спасов -старши вярваше, че всичко ще остане за него.

Изумлението му беше голямо когато съдът не възприе доводите му и не постанови, че брат му не наследява нищо, а подели имуществото помежду им.

Съдът реши така поради следното: Вярно единият Спасов си беше послужил с неистинско завещание. Това беше безспорен факт, установен въз основа на събраните по делото доказателства –  а именно заключението на вещите лица относно истинността на завещанието. Само, че казваше е по-нататък в мотивите на съда, освен да е налице служене с  неистинско завещание, необходимо е лицето, което си е послужило с това завещание да е съзнавало, че то е неистинско. В случая Спасов-младши  нямаше и представа, че това завещание не е наистина написано от майка му, а е дело на находчивата му съпруга. Необходимо било да е налице и субективната страна на изпълнителното деяния, а именно съзнанието на дееца, че си служи с неистинско завещание. Последното винаги се установявало в хода на едно наказателно производство, или при невъзможност да се образува такова, в производство по гражданско правен ред за установяване  на престъпното обстоятелство.

Всички усилия на страните да получат повече от това, което им се полага, останаха без положителен резултат. Само дето влошиха взаимоотношения и, загубиха много време и пари във воденето на дела.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар