Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Запор – кога, колко и как?

Стигне ли се до принудително изпълнение, едно от първите неща, които  съдебният изпълнител прави, е да  наложи запор върху заплатата или пенсията на длъжника.

Запор върху заплатата или пенсията обикновено хвърля длъжника в голяма паника.

Какво е добре да се знае в такава ситуация?

Първо съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. В запорното  съобщение до работодателя се съдържа запитване  дали работодателят признава  вземането, върху  което се налага запора, за основателно. В много случаи така формулирания въпрос поставя практически проблеми и работодателят взема отношение относно това дали трябва да бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, което обаче е неправилно. Съдебният изпълнител не иска от работодателят да преценява дали  претендираното вземане за събиране по принудителен ред чрез извършване на удръжки от получаваното трудово възнаграждение от длъжника е основателно или не.   Въпросът  дали вземането  съществува вече е разрешен или ще се разреши по предвидения за това законов ред, което не е от компетентността на работодателя. Съдебният изпълнител всъщност пита дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки от получаваното трудово възнаграждение от страна на длъжника.

Подобна е хипотезата и при налага не на запор върху пенсията  на длъжника. В  този случай се изпраща запорно съобщение до НОИ, като от  НОИ трябва да дадат отговор дали пенсията на длъжника е  в размер  над минималната заплата за страната, само в който случай само могат да се правят удръжки по принудителен ред и дали вече няма наложени запори за събиране на вземания на други кредитори.

В тридневен срок от получаване на запорното съобщение работодателят, респективно НОИ трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител.  В отговора се съдържа изявление дали работодателят  има готовност да прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и в какъв размер. Ако вече има наложени други запори, работодателят трябва да съобщи тази информация на съдебния изпълнител. В случай, че размерът на заплатата на длъжника не позволява от нея да се правят удръжка, тази информация също трябва да бъде съобщена на съдебния изпълнител от работодателя в тридневен срок от получаване на запорното съобщение. Ако работодателят не изпълни разпореждането на съдебния изпълнител и не отговори на запитването му в законоустановения срок, съдебният изпълнител може да му налага  последователно глоби, докато не изпълни разпореждането  му.

Кои суми подлежат на запор?

На запор подлежи не само основаното трудово възнаграждение на длъжника, но и всяко друго парично възнаграждение /по договори за управление, по граждански договори, премии/.

Каква сума може да бъде удържана?

Начинът, по който се определя какъв размер от трудовото възнаграждение може да бъде удържан по принудителен ред е следният: От трудовото възнаграждение, в това число, премии и надбавки се изваждат дължимите суми за данъците и осигуровките.  От така получената чиста сума, се изчислява размерът на сумата, която може да бъде удържана по принудителен чрез запор.  В зависимост от размера на така получената сума и обстоятелството дали длъжникът се грижи за деца или не, частта от заплатата която може да бъде удържана се изчислява по скала, съгласно чл. 446 ГПК.  От остатъка, получен след приспадане на удръжките са осигуровки и данъци се  приспада и несеквестируемия минимум –  минималният размер на работната заплата за страната, която към момента е 420 лева.

 

За яснота, ето и няколко примера:

  1. Лицето Х получава заплата от 600 лева.

Удръжките за осигуровки и данъци са в размер на 100 лева.

Остават 500 лева, върху които се начислява процентът на удръжката.  /от 300 до 600 лева –  1/3, ако длъжникът не издържа деца и 1/4/, ако  длъжникът издържа деца/.

Несеквестируемия минимум е  420 лева, който се изважда от сумата от 500 лева.

Остават 80 лева.

Ако длъжникът не издържа деца, от сумата от 80 лева ще може да бъде удържана 1/3 част, което е  26.60лева, а  ако длъжникът издържа деца, ще може да бъде удържана  ¼ от 80 лева, което е 20 лева.

 

2.Или следния вариант:

Размер на заплатата – 1000 лева.

Удръжки за данъци и осигуровки –  200 лева.

Остатък, върху, който се начислява процентът на удръжка –  800 лева. /От 600 до 1200 лева -1/2, ако длъжникът е без деца и 1/3, ако издържа деца/.

Несеквестируем минимум 420 лева.

Остатък, от който се удържа  по принудителен ред –  380 лева.

Сума, която може да бъде удържана по принудителен ред – ½, ако длъжникът е без деца, която е равно на 190 лева и  1/3, ако длъжникът е с деца, което се равнява на сумата от 126.60 лева.

 

3.Възнаграждение – 1600 лева.

Удръжка за осигуровки –  320 лева.

Остатък – 1280 лева. /Може да бъде удържана горницата над 600 лева, ако длъжникът е без деца и горницата над 800 лева, ако длъжникът е с деца/.

Удръжка по запора, ако длъжникът е без деца – 680 лева, а ако издържа деца – 480 лева.

 

Колкото и задължения да има длъжникът, по принудителен ред може да бъде удържана само част от  заплатата му /с изключение на вземанията за издръжка/. Ако длъжникът Х е теглил например два кредита и не е могъл да ги изплаща и кредиторите му се снабдят с изпълнителни листове и образуват изпълнителни дела, от заплатата на длъжника може да бъде удържана само секветсируемата част и нищо повече, без значение на колко кредитори дължи. Вторият кредитор ще чака първия да събере вземането си, и едва след тогава ще започне той да събира своето. Възможно е вторият кредитор да се присъедини по изпълнителното дело, образувано от първия кредитор и тогава удържаната ежемесечно сума ще бъде разпределяна между тях. Това важи в случаите когато кредиторите са от един и същи ред. Някои кредитори са с привилегировани вземания и първо се удовлетворяват те, а след тях всички останали кредитори.

 

Друго нещо, което е важно да се знае е, че при определянето на размера на сумата, която може да се удържа чрез запор, наложен върху възнаграждението за труд на длъжника или върху неговата пенсия,  е без значение дали длъжникът доброволно се е задължил да плаща някакво задължение, което ежемесечно се превежда на свой кредитор. В практиката най-често става въпрос за случите, в които длъжникът изплаща кредит към банка или друга финансова институция /например, но не само така наречените „бързи кредити“/. В този случай съдебният изпълнител не се интересува, че длъжникът не получава пълния размер на трудовото си възнаграждение, респективно пенсия, а част от тях отиват за покриване на съответния кредит. Сумата, която може да бъде удържана чрез запор се изчислява на базата на  чистата сума, която длъжникът следва да получи, без от нея да се  изважда сумата, която  длъжникът доброволно плаща по договор за кредит. Случва се понякога така, че след удръжката от запора и доброволното плащане на банката/ респективно на друг кредитор/, за длъжника да  не остане никаква или почти никаква част от заплатата, но  срещу това няма какво да се направи.

Има и случаи, при които, ако се плати доброволно задължението по кредита, не остава сума, която да се преведе като удръжка чрез запор. В този случай работодателят е длъжен да плати на съдебния изпълнител удръжката от запора, а  длъжникът трябва да търси начин да плати дълга, за което плащане доброволно се е задължил. Ако престане да плаща този дълг, кредиторът му може да пристъпи също към принудително събиране на своето вземане.

 

Пенсия в размер до  минималната работна заплата, както и трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата не подлежат на запор. При трудовото възнаграждение следва да се извадят удръжките за осигуровки и данъци и ако така формулираната сума е под или равна на 420 лева, удръжки не могат да се правят.

 

Друг важен момент е, че ако е наложен запор върху вземане за издръжка, то вземането за издръжка трябва да бъде изплатено, дори ако длъжникът получава минималната работна заплата, като в този случай следва да бъде удържан пълния размер на вземането за издръжка. Например: ако лицето Х получава 420 лева заплата, а е осъдено да плаща 250 лева издръжка, от заплатата му ще бъде удържана пълния размер на сумата от 250 лева ежемесечно.

 

По отношение на кои суми не може да се налага запор?

Несекевстируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, както и всякакъв друг вид социални плащания. Проблем  възниква често когато тези плащания се получават по банков път. Съдебният изпълнител налага запор върху банковата сметка на длъжника, по която се превеждат тези суми. В този случай е необходимо да се представи извлечение от банковата сметка на длъжника  за няколко месеца назад, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника. При представяне на това извлечение съдебният изпълнител вдига наложените запори и възстановява удържаните суми. Длъжникът трябва да действа бързо, за да не преведе междувременно съдебният изпълнител събраните суми на взсискателя. Представянето на извлечение от банковата сметка на длъжника на съдебния изпълнител, за да вдигне последният наложения запор се налага, защото съществува банкова тайна и съдебният изпълнител няма достъп до информация  на какво основание постъпват сумите в банковата сметка на длъжника.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар