Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Прехвърляне на стая чрез сделка при нотариус ?

prehvarlqne_staqТази вечер Тодорови и  Иванови седяха на обща трапеза. Черпеха се, доволни от споразумението, което бяха постигнали. Наистина  договорката, удовлетворяваше в максимална степен и двете семейства и не беше направо за вярване как толкова бързо успяха  да се разберат.

Двете семейства бяха съседи, живееха на една площадка на пети етаж в жилищна сграда в центъра на града и апартаментите им граничеха един с друг.  Тодорови бяха четиричленно семейство – имаха две деца, а Иванови бяха само двамата. Децата им бяха пораснали и напуснали дома на родителите си. Апартаментите бяха общо взето с еднаква квадратура. На Тодорови обаче определено им беше тясно в жилището. Отчаяно се нуждаеха от още една стая, с което щеше да се реши  жилищната им нужда и в всяко от децата им щеше да има отделна стая. Налагаше се, понеже децата вече бяха големи – момиче и момче и беше изключително неудобно да делят обща детска стая. За това, между другото, вече и дума не можеше да става, понеже всеки от тийнейджърите държеше  на своята самостоятелност и искаше лично пространство. Едно от децата обяви, че холът вече е негова стая, другото остана в детската, а теснотията и неудобството започна да изнервя родителите им.

Тодорови да заменят апартамента си с по-голям, но всичко, което се предлагаше на пазара не удовлетворяваше нуждите им, а пък за замяна на практика нямаше интерес. Да продадат жилището си, а после да търсят друго, никак не ги устройваше. Ако го направеха, новият собствени  щеше да иска да влезе във владение на закупения от него имот и дори  да успеят да  договорят някаква отсрочка, през която Тодорови да закупят и да се преместят в по-голям апартамент, въобще не беше сигурно, че в предоставеното време, ще успеят да намерят имот, който да отговаря на нуждите им и който да могат финансово да си позволят.

 От своя страна Иванови разполагаха с предостатъчно жилищна площ,  която не им беше особено необходима, но пък за която трябваше да плащат и данъци и консумативни разходи, и която трябваше да се поддържа и чисти наред с целия апартамент. Тази стая постепенно се беше превърнала в нещо като склад –  трупаха се вещи, които с години не им бяха потрябвали, но пък им беше жал  да ги изхвърлят.

 Един ден Тодоров  сподели за проблемите си с Иванов и от дума на дума се  стигна до въпроса   дали има възможност Иванови да прехвърлят на Тодорови стаята, която граничи с апартамента на Тодорови. Тодорови щяха да избият просто една врата и щяха да се разполагат с още една стая, което щеше да разреши жилищния им проблем.  Цената, удовлетворяваше и двете страни. Идеята беше великолепна. Естествено въпросът трябваше да се обсъди и със съпругите им. След известен размисъл и преценка, двете семейства постигнаха съгласие да сторят намисленото . И именно тази вечер се бяха събрали да скрепят споразумението и да обсъдят подробностите.

 Г-жа Иванова, която обичаше да  е информирана достатъчно при вземането на решения, все пак запази известни резерви, понеже се питаше дали това, което искат и двете семейства може да се осъществи и дали няма някакви  законови пречки затова беше се консултирала предишния ден със свой доверен близък адвокат, който й беше разяснил за правните възможност в случая. Все пак да се празнува нещо, което после може и да не стане, би донесло на всички разочарование.

Колегата й беше обяснил всичко в най-големи подробности и сега тя се зае да обяснява на своите сътрапезници  какво и как трябва да се направи, за да се постигне целения от всички страни резултат.

„Прехвърлянето на стаята може да стане  чрез сделка при нотариус. Необходимо  е обаче още да има одобрен идеен проект, с който да се разреши извършването на преустрояването. Няма поредност в това дали първо трябва да се сключи сделката или първо да се изготви и одобри идейния проект. Само че, за да може да стане преустройството и да е валидно, трябва да са налице и двете – и сделката и одобрения инвестиционен проект.“ – с две думи и по същество обясни г-жа Иванова.

 И понеже не искаше да бъде голословна и да започнат безкрайни разисквания на въпроса,  за да отстои мнението, което поддържаше, г-жа Иванова беше помолила нейния близък адвокат да й изготви кратко писмено становище, засягащо  проблема.

Без  да остава много време на останалите да  вземат отношение по въпроса, тя извади от чантата си писменото становище на адвоката  и  започна да го чете на глас. Ето какво пишеше там:

„Когато предмет на прехвърляне е реално определена част от недвижим имот, договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля. Същевременно, разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ въвежда изискването правна сделка за реално обособен част от недвижим имот да се извършва само ако обособената част отговаря на одобрените за това инвестиционни проекти. Правната норма предвижда разрешението или одобрението от страна на административния орган за извършване на сделката. Разрешение ще е  необходимо, ако сделката все още не е извършена, а одобрение, съответно, когато сделката вече е факт. Неспазването на изискването за наличието на одобрен инвестиционен проект, макар и разпоредбата да е императивна, не води до нищожност на сделката. Желаното обаче правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият одобрен инвестиционен проект. За да настъпи вещноправният ефект на сделката е необходимо да се изготви и одобри инвестиционен проект.“

По нататък текстът продължаваше така:

„Целта на изискването за одобряване на инвестиционен проект при прехвърлянето на реално определена част е прехвърлената част и останалата част да съответстват на техническите правила и норми.

 Инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по време осъществяването на сделката. Ако към момента на сделката инвестиционният проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е действителен, но прехвърлителното действие ще настъпи след осъществяването на станалите елементи от сделката- а именно изготвянето и одобряването на инвестиционния проект. Одобреният инвестиционен проект ще покаже дали реално определената част от недвижим имот, за прехвърлянето на която страните са постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни правила и норми и е правно възможно.“

Сега вече сътрапезниците не само, че бяха постигнали съгласие да извършват намисленото, но знаеха как и откъде да започнат. Наздраве!


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар