Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Павлов иск срещу поръчителя Или как поръчителят да запази имуществото си

da_zapazi_imota_siПреди няколко години Стоян беше станал поръчител на своя колега Антон. Тогава Антон спешно се нуждаеше от пари на заем и искаше да изтегли банков кредит. Антон успя да убеди Стоян, че става въпрос просто за една формалност и че той –  Антон ще си плаща редовно вноските по заема, но за да му бъде отпуснат такъв, банката изисква някой да му стане поръчител. И Стоян се съгласи – щом можеше, защо да не помогне и на него утре можеше да се наложи да помоли за подобна услуга – така разсъждаваше той.

 В началото всичко вървеше добре. Антон си плащаше редовно вноските по кредита и Стоян дори беше забравил, че е станал негов поръчител. Не след дълго Антон смени работата си и постепенно двамата  започнаха да се виждат все по-рядко и накрая изгубиха съвсем дирите си.

Една сутрин на вратата на жилището на Стоян позвъни непозната жена. Представи се за призовкарка от Градски съд и му връчи някакви книжа.  На Стоян му беше необходимо известно време, за да осъзнае какво се случва. Току-що беше получил искова молба от банката, която навремето беше отпуснала заем на колегата му Антон.  Книжата бяха доста обемни и докато се ориентира за какво става въпрос, на Стоян  свят му се зави.

От документите, изпълнени с доста термини, които  го объркваха, Стоян  успя да разбере, че банката съдеше него и дъщеря му за това, че  той –  Стоян й беше прехвърлил свой собствен недвижим имот по дарение. В исковата молба се казваше, че кредитополучателят Антон не си бил плащал редовно вноските по кредита, поради което банката била направила  задълженията по кредита с ненастъпил  падеж предсрочно изискуеми и  има вземане срещу Антон до размера на отпуснатия кредит, заедно с всички начислени лихви, неустойки, такси и разноски. И понеже Стоян беше поръчителствал за  дълга на Антон, то поръчителят  бил солидарно задължен за заплащане на  задълженията по договора за банков кредит. Същевременно поръчителят Стоян бил се разпоредил със свой собствен недвижим имот безвъзмездно в полза на дъщеря си, поради което намалявал своята платежоспособност, с което създавал предпоставки банката да не може да събере вземането си. И затова банката искаше сделката, с която Стоян беше прехвърлил на дъщеря си недвижимия имот да бъде обявена за недействителна по отношение на банката кредитор.

Касаеше се за тъй наречения Павлов иск, при който кредитор, може да обяви по отношение на себе си  за недействителна сделка, с която длъжникът се разпорежда със свое имущество, така че кредиторът да не може да събере вземането си  насочвайки изпълнението срещу това имущество.  Ако банката успееше да докаже  иска си, то   нямаше да се стигне до разваляне на  дарението, направено от Стоян на неговата дъщеря, но  банката можете да изнесе на публична продан дарения имот и да  удовлетвори вземането си от парите получени  от публичната продан на имота.

Положението никак не изглеждаше розово. Сега Стоян се ядосваше на себе си как е могъл да бъде толкова наивен да се съгласи   да услужи и да си навлече толкова неприятности, които засягаха не само него, но и цялото му семейство.

 По всичко изглеждаше, че банката е в правото си да обяви договора за дарение за недействителен по отношение на  себе си. Вземането  на банката беше възникнало преди дарението на имота. Дарението беше безвъзмездна сделка, но и да беше продал имота на дъщеря си, или пък на съпругата си или на брат си, или пък на родителите си, щеше да се предполага че те са знаели, че с тази сделка Стоян цели да увреди банката, за да не може банката да събере вземането си и пак щеше да се стигне до обявяване на разпоредителната сделка за недействителна по отношение на банката. И пак банката можеше да изнесе на публична продан прехвърления имот за да събере вземането си.

И Стоян тръгна да търси начини да разрешава проблема си. Общо взето където и да ходи, каквото и да пита, му казваха, че много, много няма какво да се направи по случая. И Стоян си мислеше: „Всеки житейски урок си има своята цена. Този урок ми излезе твърде скъпо.“ И се обвиняваше, и се притесняваше, и дни наред ходеше обсебен от тези неприятни мисли. Същевременно срокът за отговор на исковата молба , който беше едномесечен изтичаше. А той решение не намираше.

За проблема на Стоян обаче решение има. Стоян се явява поръчител на главния длъжник. Стоян не е теглил кредита, а се е задължил в случай, че ако длъжникът, теглил кредита не плаща дълга, Стоян ще отговаря солидарно с главния длъжник за заплащането му.  Макар и Стоян да е солидарно задължен с главния длъжник, той все пак се намира в по-различно положение от положението на кредитополучателя. Поръчителството е вид обезпечение на главното задължение. То е договор, който се сключва между кредитора и трето лице, по силата, на който третото лице се задължава да отговаря солидарно с главни длъжник за заплащането на дълга, но положението на поръчителя все пак е по-благоприятно от това на главния длъжник –  кредитополучател.

Принципът е, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на задълженията му към неговите кредитори. Затова, ако длъжникът се разпореди със свое имущество,  така че да намали или изобщо изключи своята платежоспособност, кредиторът може да иска да бъдат признати за недействителни по отношение на него онези разпоредителни действия, с които длъжникът е намалил своето имущество. Без значение е обстоятелството дали длъжникът разполага със свое имущество, срещу което кредиторът може да насочи  принудителното изпълнение. Цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземането на кредитора и ако длъжникът се е разпоредил с него по начин, по който уврежда интересите на кредитора, кредиторът може да иска тези действия да бъдат признати за недействителни по отношение на него. Ако  искът на кредитора за обявяване на  относителна недействителност на разпоредителната сделка, извършена от длъжника в полза на трето лице, бъде уважен, то имуществото ще остане собственост на третото лице, получило имуществото по силата на разпоредителната сделка, но кредиторът ще може да изнесе това имущество на публична продан и от получените пари да удовлетвори вземането си.

Предпоставките за уважаването на т. нар. Павлов иск са кредиторът  да има действително вземане по отношение на длъжника, длъжникът да се е разпоредил със свое имущество, като ако разпореждането е безвъзмездно не е необходимо  лицето, което е придобило  имуществото в резултат на прехвърлителната сделка да е знаело, че с извършването й длъжникът намалява своята платежоспособност и поставя в затруднение кредиторите си да съберат вземането си. Ако сделката е възмездна, е необходимо и третото лице да е знаело, че с извършената сделка длъжникът цели да намали своето имущество, така че неговите кредитори да не могат да съберат вземането си. Знанието на третото лице се предполага, ако то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Дотук в случая  на Стоян изглеждаше, че всички предпоставки за уважаването на иска на банката бяха налице и съществуваше реалната опасност дареният имот да бъде изнесен на публична продан и то за дълг на съвсем чужд човек, само поради причината, че навремето Стоян беше проявил добротата или глупостта да помогне, когато Антон го беше помолил за това.

И все пак благоприятен изход за Стоян съществуваше и в тази нелепа ситуация.  Само защото Стоян беше поръчител, а не кредитополучател по договора за банков кредит, той можеше да се измъкне от ситуацията и да запази имота за дъщеря си.

Законът за задълженията и договорите предвижда различни правни способи за обезпечаване вземането на кредитора. Всички те са предназначени, за да защитят интересите на кредитора, като осигурят възможност за удовлетворяване на неговото вземане. Само един от тези способи е отменителният иск по чл. 135 ЗЗД, чрез който кредиторът може да иска да бъдат обявени спрямо него за недействителни действията, с които длъжникът го уврежда. Целта на този иск е да бъде запазено, респективно възстановено имуществото на длъжника, тъй като по изрично разпореждане на закона то служи  за общо обезпечение на неговите кредитори. Следователно предмет  на отменителните искове са действията на длъжника. Като под „длъжник“ , по смисъла на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира обаче само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора. Т.е. в случая  за закона  длъжник е кредитополучателят Антон, а не и поръчителят Стоян. Наистина, поръчителят отговаря за същия дълг, заедно с длъжника и то при условията на солидарна отговорност. Неговата отговорност обаче има обезпечителен характер, тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и отменителния/ Павловия / иск по чл. 135 ЗЗД. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на  отменителния иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечение на самото обезпечение, което е в противоречие със същността на този институт.

 Решение а Стоян има, но съвсем друг въпрос е дали  Стоян ще успее да узнае правата си и своевременно да възрази срещу исканията на банката и да защити законните си интереси.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар