Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Възмездие за измамения от жена

Не беше баща на детето…. М. не можеше още да възприеме тази мисъл. Съмваше се. М. не беше си лягал тази нощ. На масичката пред него имаше преполовена бутилка с уиски, а в препълнения пепелник догаряше поредната цигара.

Трябваше да го предвиди, сега като се замислеше, имаше толкова много ситуации, изпуснати думи, намеци, които трябваше да му отворят очите. Не можеше да повярва, че се случва именно на него. Та той беше успешен бизнесмен, ръководеше бизнес за милиони. Оправяше се  в какви ли не ситуации, успяваше да уговори големи „акули“ да инвестират в бизнеса му. Беше умен, комбинативен, как можа в личния си живот да допусне тази грешка. Как можа тази жена,  така да го омотае  в интригите си и да го накара да повярва, че детето е негово.

 Болеше го, Много. Детето беше вече на две години, беше се привързал към него,  гордееше се с него и го водеше при приятелите си, какви планове имаше за бъдещето  му.

 Но тя, тя разруши всичко. Отдавна нещата не вървяха добре помежду им, започнали бяха дрязги и скандали, омръзна му от нейната разглезеност, а и тя беше много ревнива.  Поредният скандал беше преди седмица  и тогава тя в  яда си му заяви, че не е баща на детето. Изкрещя го в лицето му и после не спря да го повтаря. Той мислеше, че го казва, за да му причини болка и не го взе на сериозно. После обаче тази мисъл се загнезди в съзнанието  му и не му даваше мира. Върна лентата назад и си припомни, че  през периода, през който тя трябва да е забременяла с детето, всъщност бяха скъсали и не се виждаха изобщо. Още тогава имаха проблеми помежду си и бяха започнали често да се карат. Един ден тя си събра вещите и си замина. А после започна да му липсва, не можеше да понася празната къща, в която вечер се прибираше.  След известно време тя се появи отново и всичко започна отначало. Беше толкова мила  и бяха щастливи. Скоро му каза, че чака дете от него. Беше толкова вълнуващо.

А когато детето се роди  направо не можеше да си намери място от радост. Не спираше да говори за детето пред приятели, бизнес-партньори и роднини. Как ли му се е присмивала тогава?

 „Не си баща на детето – кънтяха думите в ушите му“.  И понеже не можеше и не искаше да живее в съмнение направи ДНК тест и резултати потвърдиха това, което  вече знаеше.

Не беше се оженил за нея, но беше припознал детето още при неговото раждане. Детето беше навършило две години и срокът за унищожаване на припознаването, поради измамата,  която беше въвлечен  беше изтекъл.  За пред закона винаги щеше да се води баща на детето и винаги щеше да знае, че не е такъв.

Не можеше да й го прости. Мразеше я в този момент, толкова силно, колкото я обичаше преди.  Нямаше сила, която да компенсира разочарованието и болката, които тя му причини.

Не беше се оженил за нея, но я беше осигурил, понеже вярваше, че е майка на детето му. Купи  й  апартамент 200 кв. в престижен южен район на София, плащаше и по 5000 лева издръжка на месец, за да не работи и да има достатъчно пари, за да се грижи на детето, с които тя плащаше на детегледачка и висеше по моловете, като лупуваше всевъзможни боклуци, които я правеха щастлива. Тая дребна малка измамница!

Той не можеше да оспорва произхода на детето. Не съществуваше правна възможност, чрез която да установи, че не е баща на детето, защото едногодишният срок от извършването на припознаването, в който срок можеше да се оспорва припознаването поради измама,  вече беше изтекъл.

Побърза да се консултира с адвокатите, които му помагаха в бизнеса, накара ги да четат, да търсят вратичка в закона, но крайното мнение на всички тях беше, че просто не съществува законова възможност вече да оспорва, че е баща на детето. И това беше самата истина.

 Все нещо обаче трябваше да направи, иначе чувстваше, че ще полудее. Не можеше да се примири, че беше така подмамен от нея. Никой не беше успял да го преметне досега по такъв гаден начин.

 Сега си даваше сметка че го беше излъгала, че детето е негово, за да се възползва от възможностите, с които той разполагаше.  Тя беше  на 25 години, никога не беше работила. Благодарение на него завърши някакъв университет, като той плати следването. Измъкна я от дълбоката провинция и от средата, в която живееше.  Прехвърли й свой собствен  луксозен недвижим имот, напълно обзаведен, с най-големи удобства, за да е спокойна, че е осигурена тя и детето. И всичко това е било една лъжа. Всичко е било заради парите му и възможностите му.

Не искаше да остави така нещата. Знаеше, че нищо и никой не може да компенсира  преживените негативни емоции, но реши да си върне поне това, което може, за да я накара да изпита поне част от  болката, която той изпитваше сега.

Реши да  иска обратно апартамента, който й беше подарил. Понеже тя не се съгласи да му го върне доброволно, започна да води дела.

 Първоинстанционният съд отхвърли иска му за  унищожаване на сделката, с която е прехвърлил имота на жената, която считаше за майка на детето му  поради измама. В решението по интелигентен начин и с много думи се казваше , че не може да е бил толкова глупав, че да не може да смята на пръстите на двете си  ръце, кога жената е забременяла с детето, предвид факта, че детето се е родило доносено. Нямало как жената да го е измамила, понеже една бременност, всеки знае, трае  около 9 месеца, а в момента когато тя е забременяла, двамата не са имали интимна връзка, поради което би трябвало да знае, че детето не е негово и че е припознал чуждо дете. Нямало причина да смята, че подарява имот на майката  на своето дете.

Пишеше в решението още, че човек, с неговите качества, професионални умения и успешен бизнес, не може да бъде така елементарно подведен, поради  което за никаква измама не можело да става въпрос в случая.

Въззивната инстанция потвърди решението по същите съображения.

Че имаше логика в тия решение, имаше. М. обаче не беше от хората, които лесно се отказват. Негов принцип беше да упорства докато успее, затова разпореди на доверените си адвокати да обжалват решението от негово име и пред последната инстанция.

Последната инстанция – ВКС  прие жалбата  му за основателна и се произнесе в негова полза.

Прие, че фактът, че срокът  за оспорване на бащинството е изтекъл към датата на сключването на сделката, по силата на която той е дарил на жената, която е считал за майка на детето си, недвижим имот, не е достатъчен, за да се изключи правото на унищожаване на  договора за дарение, поради измама. Измамата се състоеше в това, че той е бил умишлено въведен в заблуждение, че надарява жена, която е родила дете, на което той е  биологичен баща.

 За да стигне до този извод, съдът приема, че споровете относно произхода на едно дете се подчиняват на принципа на истинността, но също и на принципа на стабилност, тъй като произходът на едно дете е от значение за цели групи правоотношения от всички клонове на правото. При конкуренция на двата принципа –  на истинност и на стабилност, обаче законодателят допуска отклонение от истинността в  полза на стабилността. Това обяснява предвидените от закона кратки срокове за оспорване на бащинство, както и ограничения кръг лица, които имат правната възможност да оспорят произхода на детето от бащата.

Изтичането на едногодишен срок  от датата на припознаването на детето стабилизира произхода на детето от бащата и впоследствие бащата не може да оспорва произхода на детето, поради това, че е бил измамен да счита детето за свое. . Умишлено създадената от майката на детето погрешна представа за биологичната връзка между бащата и детето, съставлява измама, а при положение, че е налице измама е без значение дали произходът  на детето от бащата е установен и дали е стабилизиран. Т.е. без значение е , че срокът за оспорване на бащинството е изтекъл. При положение, че мъжът е бил заблуден от жената, че той е баща на роденото от нея дете, мъжът може да иска  унищожаване на договора, с който е прехвърлил имот на жената, поради измама.

 По отношение на заключението на долните инстанции, че човек като него, предвид успешните му бизнес дела, трудно може да бъде заблуден в конкретната ситуация, че е баща на детето,  предвид факта, че детето е родено доносено, а девет месеца преди раждането, той не е имал връзка с майката на детето,  последната инстанция приема, че така направеният извод на съдилищата, разглеждали делото до момента е неправилен. Безспорно, за да се приеме, че е налице измама, са от значение събраните по делото доказателства относно личните качества на измамения. Взема се предвид опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено умишлено в заблуждение, за да сключи сделката. Личността на страната по договора, която твърди, че е измамена  е обстоятелство годно да обоснове или изключи възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение. Качествата, опитността и знанията на лицето се вземат предвид обаче в сходна житейска ситуация, близка до тази, в която е формирана погрешната представа.

В конкретния случай обстоятелството, че мъжът е успешен бизнесмен, не означава автоматично, че той не може да бъде заблуден в съвсем друга житейска ситуация, където доминират емоциите. Ето защо фактът, че той  е успешен в работата си, не означава автоматично, че би могъл да прояви същата опитност, хладнокръвие и безпристрастност в личните  си отношения. Съдът приема, че той, въпреки успешния си бизнес, е бил измамен в конкретната житейска ситуация, поради което приема, че предявеният иск за унищожаване на договора за дарение на недвижи  поради измама е основателен. И унищожава договора за дарение, с което мъжът си връща собствеността върху  имота, а жената се оказва принудена да напусне жилището.

 Макар и неголяма, все пак някаква компенсация за причинените страдания.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар