Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Сделките, сключени от хора, страдащи от психически заболявания

psihichno_bolniВ един дъждовен есенен ден  господин Т. седеше насред улицата, заобиколен от два изпочупени куфара и няколко найлонови пликчета,  натъпкани с вехтории, които сега представляваха цялото му имущество. Току-що племенницата му, заедно с няколко непознати на него яки момчета, го беше изтикала от дома  му, а после стовариха и вещите му до него. Господин Т. недоумяваше какво се случва, но като поседя, поседя и видя, че никой не  му обръща внимание, нарами багажа си и бавно, бавно се затътри по улицата.

Това се случи преди няколко години. Днес г-н Т. седи в любимото си кресло у дома, отбива от чаша димящо кафе и разговаря с г-н Ш. за всичко, което се случи през онези дни.

Г-н Т. страдаше още от юношеска възраст от душевно заболяване. Лекарите му бяха поставили диагноза шизофрения. За г-н Т. се грижеха неговите родители докато бяха живи, а след това грижата за него пое изцяло брат му – г-н В.

 Г-н Т., въпреки страданието си, не беше поставен под запрещение,  което става по съдебен ред, защото г-н В. не искаше да води брат си по съдилища, за да не се почувства брат му унизен по някакъв начин.  Г-н В. просто не искаше да наранява чувствата на брат си. Водеше го редовно на медицински прегледи, следеше да си пие лекарствата, с една дума правеше най-доброто, на което беше способен.

Понеже г-н В. се притесняваше, че около брат му се навъртат всякакви типове, наясно с неговото здравословно състояние, се опасяваше да не би брат му да се разпореди с жилището, в което живееше и което беше негова собственост. /Родителите им,  още преди години прехвърлиха имота на г-н Т. , за да са спокойни, че след  като те си отидат, синът им ще има покрив над главата си. За да не възникнат спорове между двамата братя и за да бъдат справедливи и с двете си деца, купиха и един апартамент на г-н В/.

И така, понеже г-н В. се опасяваше  да не би брат му да бъде измамен да прехвърли имота си на някой хитрец, предложи на брат си да му прехвърли имота като си запази правото на ползване по отношение на същия, за да е сигурен, че докато е жив ще има дом, в който да живее.

 Г-н  Т. се съгласи и тъй като не беше поставен под запрещение, нямаше пречка сделката да бъде извършена. През повечето време г-н Т. беше в много добро общо състояние и понеже за него бяха полагани адекватни грижи, водеше нормален начин на живот.  Затова и нотариусът изповяда сделката, без да се усъмни доколко г-н Т. разбира свойството и значението на разпореждането с имота, което извършва.

Между братята нямаше спорове. Разбираха се и живееха добре. След няколко години обаче г-н В. почина и остави за свои наследници съпругата си –  г-жа П. и дъщеря си –  г-жа Е.

Не мина дълго време и г-жа Е. започна да проявява апетити към имота. Искаше й се някак тя да заживее в имота, да му направи един хубав ремонт и да се ползва от всички удобства, които й се струваше че предлага това жилище.

Намери начин да заведе г-н Т. при нотариус, където го накара да подпише някакви документи. Впоследствие се оказа, че е подписал отказ от правото на ползване по отношение на имота. И ето, че сега Е. и П. се оказаха единствени собственици на имота, който не беше обременен с никакви тежести. Е все повдигаше въпроса пред майка си да  заживее  тя в имота и някак си да  махнат вуйчо и оттам, ако ще да го пратят в старчески дом. Г-жа П. не беше съгласна, но  и тя остаряваше и й беше все по-трудно да се противопоставя на исканията си на дъщеря си, която полека-лека я убеди, че е време и тя да заживее в собствен апартамент.

Междувременно Е., която знаеше какво е здравословното състояние на вуйчо й, което с годините се беше влошило, тъй като вече  го нямаше брат му, който да се грижи за него, направи няколко консултации с адвокати. Юристите й обясниха, че договор, сключен с лице, което не е поставено под запрещение е валидно сключен, но и че, ако страната при сключването на договора не е могла да разбира свойството и значението на постъпките  си и да ръководи действията си, то тази страна може да иска унищожаването на договора. Т.е. съществуваше възможност вуйчо й да иска унищожаване на договора, по силата, на който беше прехвърлил имота на баща й, а също и да иска унищожаване на отказа от правото на ползване по отношение на имота.

Е. разбра също, че е без значение колко време е продължило състоянието, при което вуйчо й не е могъл да разбира действията си и да ръководи постъпките си, а е било напълно достатъчно  да е бил в такова състояние към датата на сключване на сделката.

 Срокът, в който можеше да се иска унищожаване на договора, продължаваха да й обясняват адвокатите, бил тригодишен от датата на сключване  на сделката. След изтичането на този срок правото да се иска унищожаване на договора на това основание се погасявало. Обаче, ако Е. предяви иск срещу вуйчо си, за да влезе тя във владение на имота, вуйчо й можел да направи възражение, че към датата на прехвърлянето на имота и към датата на отказа от правото на ползване не е разбирал действията си и не можел да ръководи постъпките си, предвид заболяването, което има, въпреки че не е поставен под запрещение и на това основание да  твърди, че договорът е унищожаем.  Възражение в този смисъл, вуйчо й можел да направи по всяко време, включително и след изтичане на три години от датата на сделката, съответно от отказа от правото на ползване по отношение на имота.

След като събра горната информация, Е. изчака търпеливо още няколко месеца, за да минат трите години и от сделката, и от отказа от правото на ползване по отношение на имота, след което се зае да стори намисленото. Да води дела и да ходи по съдилища, Е. хич и не мислеше. Затова срещу неголяма сума събра няколко момчета от квартала, които се съгласиха да й помогнат да изхвърлят вуйчо й , заедно с вехториите му от имота. Всичко стана за по-малко от два часа. Не беше приятно, но мина. Повика и ключар, който да смени бравата.  За пред съвестта си, си каза, че вуйчо и имал и някакви други роднини –   те да се грижат за него. Баща й бил направил достатъчно и предостатъчно за него. Та кой си няма проблеми в днешно време!?

От правна страна работата изглеждаше опечена. Баща  й бил собственик на имота. Тя го наследява, заедно с майка й. Вуйчо й имал право на ползване по отношение на имота, обаче се отказал от това право. Минала тригодишната давност, до изтичането, на която вуйчо й имал право да иска унищожаване на договора, с който е прехвърлил имота на баща й, поради обстоятелството, че не е разбирал действията си към датата на сделката, минала и тригодишната давност от отказа от правото на ползване.

 И ето, че в онзи ноемврийски ден г-н Т. беше отстранен от дома си. Нямаше близки и роднини, при които да отиде, затова отиде при единствения си приятел – г-н Ш.  един добряк от квартала, който като разбра за случилото се, изключително много се възмути и реши да търси справедливост, макар и проблемът да не беше  негов. / Е, има и такива хора/.

Г-н Ш. се зае да направи всичко възможно, за да помогне на г-н Т.  Свърза се с адвокати, които заведоха дело от името на г-н Т. за унищожаване на договора, по силата, на който г-н Т. беше прехвърлил правото на собственост по отношение на имота на брат си, както и за унищожаване на отказа от правото на ползване по отношение на имота, поради това, че към датата на сделките, г-н Т., макар и формално дееспособен, /тъй като не е бил поставен под запрещение/, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.  Тежка, на пръв поглед, загубена кауза.

След година и половина първоинстанционният съд отсъди в полза на г-жа Е. Съдът прие, че когато едно лице изобщо не е поставено под запрещение, погасителната давност за правото да се иска унищожаване на договора, поради обстоятелството, че страната не е разбирала свойството и значението на действията си към датата  на сделката тече от датата на сключването на сделката, тъй като лицето формално е дееспособно до поставянето му под запрещение.

Г-н Т. обаче не се отказа да търси справедливост. Окуражен от г-н Ш., който му оказа не само  емоционална , но и финансова подкрепа,  обжалва решението. И ето, че въззивният съд постанови друго. Прие, че изобщо не е наложително всички унищожаеми договори да бъдат унищожени чрез иск, тъй като ако незасегнатата от порока страна / в случая г-жа Е./ не претендира изпълнение на унищожаем договор, то няма смисъл да се иска унищожаването на договора по съдебен ред.  Съдът прие, че Е., знаейки за състоянието на вуйчо си е изчакала да мине давността за унищожаването на договора и чак тогава е предприела действия, с които да приведе в изпълнение сделката, сключена между баща й и вуйчо й и това, което Е. е направила съставлява не друго, а злоупотреба с право. Злоупотребата с право е нещо, което правният ред не допуска.

Е. е знаела за състоянието на вуйчо си, който не е могъл адекватно да преценява и съобразява интересите си, както и да предприема действия в своя полза, като в това състояние вуйчо й е бил както към датата на прехвърлянето на имота на нейния баща, така и към датата на отказа от правото на ползване по отношение на имота. Когато Е. отстранява вуйчо си от имота, тя  в качеството си на  наследник на баща си, упражнява правата по унищожаемата сделка, сключена между нейния вуйчо и баща й и от този момент за вуйчо й възниква интерес да се позове на унищожаемостта на сделката.

Е. не е трябвало самоволно да отстранява вуйчо си от имота. Тя е можела да предяви иск срещу вуйчо си  за предаване на владението по отношение на имота, който наследява от баща си и в хода на това производство вуйчо е можел да направи възражение за унищожаемост на договора, сключен между него и бащата на Е., както и възражение за унищожаемост на  отказа от правото на ползване по отношение на същия имот.  Възражението за унищожаемост поради невъзможност да разбира действията си към момента на извършването им, вуйчото можеше да направи и след изтичане на тригодишната давност от сделката, съответно от отказа  от правото на ползване.

Вместо обаче Е. да  иска предаването на владението по отношение на имота по предвидения за това законов ред, Е, решава директно да отстрани вуйчо си от имота, като само по себе си това поведение е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право.  В случая, при установена злоупотреба с право, решаващият съд приема, че тригодишната давност за унищожаване на договора, сключен от формално дееспособно лице, което не е разбирало свойството и значението на постъпките си към момента на сключването на сделката тече от момента,  в който  недобросъвестно  Е. е упражнила правата си по отношение на имота, отстранявайки вуйчо си от дома му. Искът е бил предявен в тригодишен срок от отстраняването на вуйчото от имота, т.е. в срока на погасителната давност и е уважен.

Така  г-н Т, се връща в своя дом, където живее и до ден днешен, а за Е. остават разходите, извършени по делото и вероятно срама да погледне вуйчо си в очите. Или кой знае….


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар