Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Има ли възможност да отпадне дълг, ако те търси съдебен изпълнител

sydeben_izpalnitelБитува схващане, че потърси ли те съдебен изпълнител, няма какво да направиш, за да отпадне дълга. Това обаче невинаги е така. Действително, в редица случаи няма какво да се направи, освен да се плати дълга или да бъде оставен съдебният изпълнител да събира дължимите суми, ако намери секвестируемо имущество, собственост на длъжника, срещу което да насочи изпълнението.

Нерядко обаче длъжниците не плащат задълженията си, не защото считат, че не дължат сумите за заплащане, а защото нямат финансова възможност да погасят задълженията си. Поради липса на имущество, съдебният изпълнител, макар и да разполага с механизъм, чрез който по принудителен ред да събере дълга, не може да го събере, просто, защото няма откъде.

Ако в продължение на две години съдебният изпълнител не може да извърши валидни изпълнителни действия спрямо длъжника, то изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, без да е  необходим нарочен акт, изходящ от съдебният изпълнител, с който да се постанови прекратяване на изпълнителното производство. Не всички действия  на съдебния изпълнител съставлява изпълнителни действия и не всички предприети изпълнителни действия са валидни. Така например проучването на имущественото състояние, което е задължително, за да може да установи съдебният изпълнител длъжникът с какво имущество разполага –  например недвижими имоти, моторни превозни средства, пари в банка, възнаграждение по трудово правоотношение или друг доход от труд или друга дейност,  не съставлява изпълнително действие. Тези действия имат за цел да се събере информация относно имущественото състояние на длъжника и дали той разполага с имущество, срещу  което да бъде насочено принудителното изпълнение.

 От друга страна изпълнителни действия съставляват например молбата за образуване  на изпълнително дело, налагането на възбрана по отношение на недвижим имот, налагането на запор, чрез който се удържат суми от длъжника по принудителен ред, опис на недвижим имот, изнасяне на недвижим имот на публична продан и други.

Изпълнителните действия, за да  имат правно действие обаче, трябва да са валидно извършени. Само валидно извършените изпълнителни действия, прекъсват двегодишния срок, в който, при  липса на изпълнителни действия,  изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.

 Така например, за да са валидно предприети изпълнителните действия, е необходимо преди извършването им надлежно да е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника само по себе си не съставлява изпълнително действие, но обезпечава успешното провеждане на изпълнителното производство. Не е  ли редовно връчена поканата за доброволно изпълнение, опорочени са и всички последващи изпълнителни действия.

 Връчването на Поканата за доброволно изпълнение става по правилата на ГПК. Призовкар на съдебния изпълнител следва да се опита да намери  длъжника лично и да се опита да му връчи ПДИ. При отказ на длъжника, призовкарят оформя връчването на ПДИ като извършено при отказ и това връчване се счита от закона за напълно редовно.

  Ако връчителят не намери длъжника на неговия постоянен/ настоящ адрес, при първото си посещение и установи, че длъжникът пребивава на адреса, той трябва да посети адреса общо три пъти в рамките на един месец в различно часово време, за да направи всичко възможно да открие длъжника. Ако въпреки всичките му опити, връчителят не успее да открие длъжника, следва да залепи съобщение на вратата на жилището му да се яви в кантората на съдебния изпълнител, за да получи книжата, които следва да му се връчат. Ако до изтичане на 14 дневния срок длъжникът не се яви в кантората на съдебният изпълнител, за да получи предназначените за него книжа, то съдебният изпълнител следва да поиска от районния съд да назначи на длъжника особен представител / служебен адвокат/, който да го представлява в изпълнителното производство.

 В редица случаи горната процедура не се спазва. В практиката се допускат и много други грешки.  Наскоро имах следния случай: съдебен изпълнител, не успява да връчи поканата за доброволно изпълнение  на длъжника и разпорежда връчването да стане  чрез и на адреса на неговата майка. Такъв ред за връчване законодателят не е предвидил и понеже в случая връчването беше извършено, съобразно разпореждането на съдебния изпълнител, то е незаконосъобразно, тъй като не съществува ред, предвиден в закона, ако длъжникът не бъде намерен, връчването да стане на друго лице, независимо от роднинска или друга връзка с длъжника и на адрес, различен от този на длъжника.

 Предпоставка за редовното провеждане на изпълнителното производство е редовно да е била връчена поканата за доброволно изпълнение. Само при редовно връчване може да се приеме, че последващите изпълнителни действия с редовно извършени.

 Разбира се, възможно е да бъде допуснато нарушение на законовите правила и при извършването на конкретно изпълнително действие, в който случай,  ако за нарушението е предвидена възможност  за съдебен контрол, самото действие може да бъде обжалвано. В действащото законодателството, случаите,  при които изпълнителното действие може да бъде обжалвано са ограничени.

 Нещо друго, което особено често се среща в практиката е след като измине двегодишен срок, в който не са били предприемани изпълнителни действие, съдебният изпълнител, да намери секвестируемо имущество на длъжника и да му наложи обикновено запори върху трудовото възнаграждение или пенсията му и да започне реални удръжки.

 Тези действия на съдебния изпълнител не са законосъобразни, но пък и не подлежат сами по себе си на обжалване по съдебен ред. Действията се явяват незаконосъобразни, защото всъщност са извършени по вече прекратено изпълнително дело. Създава се  един парадокс, хем вече няма изпълнително производство, хем има извършени удръжки.

 В подобни случаи, най-разумното, което може да се направи, въпреки че удръжките продължават, е да се изчака да изтече давността, с която се погасява самото вземане.

Давността, с която се погасява вземането е различна в различните хипотези, съобразно вида на задължението и начина, по който същото е установено. Така например, ако се касае за периодични плащания, за заплащането на които длъжникът е осъден въз основа на заповед за изпълнение, без да се води дело,  приключили с влязло в сила съдебно решение, давността е тригодишна.

 Ако се касае за задължения,  за заплащането, на които длъжникът е осъден въз основа на влязло в сила решение, давността винаги е петгодишна, независимо дали задълженията  касаят периодични плащания.

 В случаите, когато става въпрос за задължения по банков кредит, или заем било то и получен от физическо лице, давността винаги е петгодишна, без значение дали изпълнителният лист, въз основа, на който е образувано изпълнително дело е издаден въз основа на заповед за изпълнение или въз основа на съдебно решение.

 Накратко, има ли период на бездействие от две години, през които не са предприети изпълнителни действия, ако след това бъдат предприети такива от съдебния изпълнител, може да се изчака да изтече давността, с която се погасява самото вземане и да се заведе дело, по което да се установи, че сумите, за  събирането, на които е образувано изпълнителното производство не се дължат, както и да се иска възстановяване на събраните по принудителен ред суми.  Дело от такъв характер се завежда срещу Взискателя /кредитора/ а не срещу съдебния изпълнител.  На последния е представен изпълнителен лист и той е длъжен да предприема действия по събиране на дълга. Не е  в компетенцията на съдебния изпълнител да преценява дали вземането е погасено по давност или не. Това е работа на съда.

 Интерес представлява и моментът, от който започва да тече давността, с  която се погасява самото вземане при прекратено изпълнително дело, поради изтекъл двегодишен срок, в който не са предприемани валидни изпълнителни действия.

 Срокът в този случай, започва да тече не от датата на настъпване на прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, а от датата на последното предприето валидно изпълнително действие. За яснота давам следния пример. Образувано е изпълнително дело през 2010 година, на 12. март. В продължение на две години не са били предприети никакви валидни изпълнителни действия, поради което  е настъпило прекратяване на изпълнителното производство на 12. 03. 2012 год. задълженията, за които е образувано изпълнителното дело, съставляват задължение за периодични плащания, за които не е постановено съдебно решение и които се погасяват с изтичането на тригодишна давност /например задължения за заплащане на задължения по фактури към мобилен оператор/. С прекратяване на изпълнителното производство с обратна сила, считано от датата на последно предприетото  изпълнително действие, в нашия случай 12. 03. 2010г. започва да тече давността, с която се погасява самото вземане и давностният срок изтича съответно на 12.03. 2013год.

Ако междувременно в периода 12.03. 2012 –  12. 03. 2013 год. бъдат удържани някакви суми по принудителен ред, те подлежат на възстановяване.

Задълженията обаче не отпадат сами по себе си. Необходимо е да се заведе дело, за да се установи, че сумата не се дължи и за да бъде осъден ответника да възстанови сумите, които е получил  след прекратяването на изпълнителното дело, ако те са били удържани по принудителен ред от длъжника.

 Заедно със завеждането на делото се иска от съда да спре изпълнението по изпълнителното дело, докато тече производството по установяване дължат ли се или не се дължат претендираните от кредитора суми. Ако съдът постанови спиране на изпълнението преди да  са започнали удръжки по принудителен ред, съдебният изпълнител не може на прави удръжки от запори и да предприема други изпълнителни действия.

 Ако съдът постанови спиране на изпълнението, след като вече съдебният изпълнител е наложил запор и е започнал да прави удръжки от длъжника, той продължава да прави тези удръжки, но не превежда удържаните суми на кредитора, а чака крайния резултат от делото, за да знае на кого да плати събраните суми –  на длъжника, ако се установи, че той не дължи или на кредитора, ако съдът се произнесе в полза на последния.

 В случай, че преди  завеждане на делото за установяване недължимост на претендираните от кредитор суми за заплащане, съдебният изпълнител е удържал по принудителен ред суми и  част от тях е превел в полза на кредитор, а част от тях е задържал  за такси и разноски по изпълнението, то още със завеждане на делото се иска от кредитора да възстанови на длъжника цялата удържана до момента сума –  и тази, която кредиторът вече е получил и тази, която е останала задържана в полза на съдебния изпълнител.

Редица са случаите, при които, въпреки, че се е стигнало до съдебен изпълнител има какво да се направи за да отпадне дълга. Изложеното по-горе разглежда само част от хипотезите, при които дългът може да отпадне и дори  удържаните суми по принудителен ред могат да бъдат възстановени на длъжника.

 Истината е обаче, че за да се прецени във всеки конкретен случай дали има основание да отпадне дълга, трябва да се направи проверка по изпълнителното дело какви изпълнителни действия са били предприемани. Дори длъжникът да знае, че нищо не  е било събрано от него по принудителен ред, такава проверка е задължителна. Възможно е през годините съдебният изпълнител да е намерил например, някоя банкова сметка на длъжника и да е удържал от нея дори символична сума, за което длъжникът може да не си спомня и дори да не е разбрал, възможно е да е наложена възбрана през годините на някакъв имот на длъжника, за което последният да не е разбрал. Тъй като воденето на дела отнема разходи и време, задължително преди да се пристъпи към завеждането на дело, е необходимо извършването на проверка по самото изпълнително  дело, за да се направи преценка какъв би бил най-вероятния резултата, в случай, че се заведе дело.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар