Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кой е недостоен да наследява

old_willСлед смъртта на човек неговите наследници наследяват правата и задълженията на починалия. Определен кръг лица обаче, въпреки че се явяват законни наследници на починалия не го наследяват, понеже тежко са се провинили по отношение на наследодателя или по отношение на негов съпруг или дете. Такива наследници законът счита за недостойни и те не получават нищо от наследството на починалия. Ако недостойните да наследяват имат  низходящи, последните наследяват починалия .

Става въпрос за изключително тежки провинения. Хипотезите, в които  се приема, че наследникът е недостоен да наследи са изчерпателно изброени в закона. За недостоен се счита, този който: а) умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Интересен е въпросът как на практика се установява недостойнството за наследяване .

Първата хипотеза касае случаите, в които наследникът е убил или се е опитал да убие наследодателя или негов съпруг или дете или ако е съучастник в тези престъпления. Сам по себе си фактът, че наследникът е извършил или се е опитал да извърши подобно деяние не е достатъчен, за да не наследи  починалия. Необходимо е да е установено по съдебен ред, че наследникът е извършил престъплението и че го е извършил виновно.  Установяването  на това обстоятелство обикновено става в рамките на наказателно производство, което е завършило с осъдителна присъда. Ако обаче, наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено, установяването на престъпното обстоятелство може да стане и по гражданско-правен ред.

 Необходимо е още деянието да е извършено виновно, като е без значение дали се касае за пряк или евентуален умисъл. Ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват неговата наказауемост или ако е амнистирано, недостойнството не настъпва. Разпоредбата на закона е императивна и не зависи от желанието на заинтересованите страни. В закона не е предвиден специален ред или някакво особено производство за изключване от кръга на наследниците на лице поради неговото недостойнство. За да се приеме, че даден наследник е недостоен, понеже  е убил или се е опитал да убие наследодателя или негов съпруг или дете, не е необходимо изрично обявяване на недостойнството от страна на съда.

 Например наследодателят е оставил за свои наследници син и дъщеря. С влязла в сила осъдителна присъда синът е признат за виновен за опит за убийство на баща си. В този случай бащата ще бъде наследен само от своята дъщеря, а синът му няма да наследи нищо. Ако в разглеждания случай бащата е оставил в наследство един апартамент, то дъщерята получава целия апартамент и може да се разпорежда с него както намери за добре, без да е необходимо да води каквото и да било съдебно  или друго производство срещу брат си, за да установи, че само тя е наследник на баща си, понеже брат й е недостоен, тъй като се е опитал да убие баща им.  Необходимо е обаче престъплението и вината на братът да са доказани по несъмнен начин.

 Ако обаче братът има деца, то наследници на починалия се явяват а от една страна дъщерята, а от друга страна  внуците  на наследодателя, които заместват баща си, който е недостоен да наследява.

Най-широк интерес обаче предизвиква въпросът за недостойнството за наследяване, когато наследникът си е послужил с неистинско  завещанието. Неистинско е това завещание, което не изхожда от наследодателя /не е подписано от него/.

Необходимо е да се прави разлика между неистинско и нищожно завещание, защото законът им придава различни правни последици с оглед недостойнството за наследяване. Нищожното завещание въобще не може да произведе правно действие, поради което дори наследникът да се опита да си послужи с него, няма да бъде недостоен да наследява. Нищожно е например саморъчно завещание, което е напечатано на пишеща машина, вместо  да е написано изцяло саморъчно от завещателя. Нищожното завещание е негодно средство за послужване и дори наследникът да се позове на него, извършеното няма да съставлява  опит за служене със завещание. Нищожното завещание, не произвежда никакво правно действие и не е основание лицето, което си служи с него да бъде признато за недостойно да наследява.

Недостоен да наследи е този, който съзнателно си е послужил с неистинско завещание. Става въпрос за съзнателно служене  – от обективна страна е необходимо заветникът да се позовава на завещанието, а от субективна страна –  да знае, че завещанието не изхожда от  завещателя. Не е достатъчно само наличието на неистинско завещание или използването му, но и е

необходимо наследникът да е знаел, че то е неистинско, т.е. да е налице и субективната страна на деянието. Последното предпоставя установяване в  наказателно производство осъществяването на състава на престъплението, или при невъзможност да се образува такова, по реда на исковото производство, съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК. Установяването на престъпното обстоятелство следва да се осъществи с влязла в сила присъда или решение на гражданския съд, тъй като се касае за престъпно обстоятелство, имащо значение за наследственото правоотношение, респективно за правата на законните наследници. Твърдяното обстоятелство за недостойнство за наследяване следва да бъде установено по несъмнен начин.

Следва да се има предвид, че законът изчерпва предпоставките, при които наследникът не наследява поради недостойнство. Други житейски ситуации, вън от посочените в закона не са основание за да бъде считан един наследник за недостоен. Това се отнася и за случаите, в които отношенията между наследодателят и наследникът са лоши, дори нетърпими.

Освен това, въпреки че  един наследник е извършил нещо, което според закона го прави недостоен да наследи своя наследодател, наследодателят може да го направи свой наследник като изрично го признае за такъв или като извърши завещание в негова полза след извършването на акта, който прави наследникът недостоен.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар