Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кой какво доказва по иск, образуван въз основа на запис на заповед

zapoved_isk.jpg

Въпросът: Имам запис на заповед.  Падежът настъпи, длъжникът не плаща. Снабдих се с изпълнителен лист срещу длъжника, образувах изпълнително производство, но длъжникът възрази. Подадох иск за установяване съществуването на вземането по записа на заповед, а длъжникът твърди, че не ми дължи нищо. Нямал задължения към мен, които записът на заповед да обезпечава. 

Какво следва?

         Отговорът: Записът за заповед е абстрактна сделка. Достатъчно е записът за заповед да е редовен от формална страна, за да възникне вземане на поематаля срещу издателя на записа на заповед за паричната сума, за която е издадена ценната книга.

Същевременно, в болшинството от случаи, записът за заповед се издава, за да обезпечи вземането на кредитора срещу длъжника по друга каузнална сделка, например договор за заем.

Възможно е в самия запис на заповед да е посочена причината, поради която е издаден записът на заповед. Обикновено обаче в записа на заповед не се сочи причината, поради която записът на заповед се издава.

При спор между страните относно причината, поради която е издаден записът на заповед, възниква въпросът кой какво следва да установява по делото.

Въпросът се усложнява поради факта, че записът на заповед, от една страна е абстрактна сделка, т.е. не е от значение защо длъжникът е издал записът на заповед – щом е издал такъв, задължил се е да плати дълга, а страните знаят причината за това.

От друга страна възможно е записът на заповед да обезпечава изпълнението на задължението на длъжника спрямо кредитора по каузално правоотношение. Възможно е също задължението на длъжника по това друго каузално правоотношение никога да не е възниквало, защото каузалното правоотношение не е възникнало валидно или пък задължението да е било погасено /например заемът да е платен, погасен по давност, опростен/.

В случай, че задължението на длъжника по каузалното правоотношение никога не е възникнало или  пък е възникнало, но впоследствие е било погасено, плащането за задължението по записа на заповед от страна на длъжника би се оказало неоснователно и  ако се допусне такова плащане би се стигнало до неоснователно обогатяване на кредитора, защото той би получил нещо, което не му се полага.

      Когато длъжникът получи искова молба за установяване съществуването на вземането по записа на заповед, той може да направи редица възражения.

Възраженията се свеждат до формата и съдържанието на ценната книга и/или  се основават на пороци на волята при издаването на записа на заповед. Длъжникът може да направи също и възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.  Той /длъжникът/ може да твърди, че изобщо не дължи каквато и да било сума за поемателя по записа на заповед – че липсва каузално правоотношение, което да обезпечава вземането на кредитора или пък да твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечение на негово задължение по каузално правоотношение, което задължение не съществува.

       В случай, че длъжникът направи общо възражение за недължимост на сумата, той не изменя предмета на делото и не въвежда нови твърдения, с оглед на които записът на заповед е бил издаден. В този случай, тъй като предметът на делото не е изменен от длъжника, за кредитора не възниква задължение да доказва причината, поради която длъжникът е издал записът на заповед. Кредиторът разполага със записа на заповед, който е достатъчен, за да бъде прието, че има право да получи сумата, за която същият е издаден., тъй като записът на заповед е абстрактна сделка- различна от причината, поради която записът на заповед е издаден. При положение, че длъжникът е издал записът на заповед, това означава че валидно се е задължил да плати сумата по ценната книга.

       Ако длъжникът твърди, че е издал записа на заповед по принуда, в негова тежест е да докаже тези осбтоятелства.

        Ако твърди, че подписът не е негов, негова е тежестта да докаже това.

       Ако длъжникът твърди, че изобщо не съществува задължение, което да е обезпечено със записа на заповед, той не въвежда нови твърдения в производството, чието доказване да бъде разпределено между страните. И при положение, че нови твърдения няма, следва да се приеме, че издателят на записа на заповед  дължи сумата, за заплащането, на която се е задължил, издавайки ценната книга.

       В случай, че длъжникът възрази, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение, което не съществува, защото изобщо валидно не е възникнало или пък е било погасено, за него възниква задължението да докаже връзката между записът на заповед и  съществуването на каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед. Ако длъжникът докаже тази връзка, в тежест на кредитора е да установи съществуването на своето вземане, а за длъжника остава тежестта да докаже, че същото не е валидно възникнало или че е погасено.

Възражения от типа, че длъжникът изобщо нищо не дължи на кредитора е възражение, което  не променя предмета на делото и въз основа на което, не произтича задължение за кредитора да установява същестуването на друго правоотношение, по повод на което е издаден записът  на заповед. Кредиторът разполага със записа на заповед, в който пише, че издателят му дължи определена сума и за кредитора това е напълно достстъчно, за да му бъде признато правото да получи сумата, за която е издаден записът за заповед.

Само ако длъжникът установи, че съществува връзка между издадения запис на заповед и друго каузално правоотношение, във връзка с което записът на заповед е издаден, за кредитора възниква задължението да установи, че вземането му същестува, а в тежест на длъжника е да установи, че същото не съществува, понеже или изобщо валидно не е възникнало или е било погасено. Кредиторът не е задължен да обяснява защо е издаден записът на заповед при общо оспорване на дълга, направено от страна на длъжника.

Доказване на твърденията на страните в исково производство, образувано при оспорване на задълженията по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, предизвиква не малко практически затруднение. Основаото е да се знае кой какво следва да установява в производството, с оглед направените от страна на длъжника възражения срещу записа на заповед.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии