Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Сила на договорите сключени при временна невменяемост

Сила на договорите сключени при временна невменяемостДоговорите, сключени от дееспособни лица, които към датата на сключване то на договора не са могли да разбират свойството и значението на постъпките си са унищожаеми, а не нищожни.

Разликата е от съществено значение, защото унищожаемост на договора може да се претендира до изтичането на предвиден от закона тригодишен давностен срок, докато нищожността на договора може да бъде винаги прогласена.

Дееспособно е физическо лице, навършило пълнолетие докато не бъде поставено под запрещение, което става по силата на съдебно решение. До този момент то може да извършва всякакви правни действия, които се считат за валидни, освен ако не бъде установено, че към датата на извършването им, лицето макар и да не е било поставено под запрещение е било в такова състояние, че не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си  да ръководи действията си. Колко дълго време е продължило това състояние е без значение, важното е към момента на извършване на действието, лицето да се е намирало в такова състояние.

Много често душевна болест или психическо състояние са причините, поради които лицето не може да разбира действията си и/или да ръководи постъпките си, като това състояние е трайно, установено е заболяването, но тъй като лицето не е поставено под запрещение,  извършеното от него правно действие се счита за валидно.  За установяване на наличието на душевно или психическо заболяване както и за възможността лицето да ръководи постъпките си, се назначават вещи лица, които да установят тези факти. Ползват се и свидетелски показания.

Унищожаване на сделката може да иска лицето, което е сключило сделката и което не е можело да разбита и/или да ръководи постъпките си към момента на сделката. Унищожаемост могат да искат и неговите наследници, ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение  или ако доказателствата му за недееспособността му произтичат от същия договор.

Срокът за унищожаване на сделката, сключена от дееспособен, който не е могъл да разбира или да ръководи действията си е давностен и е тригодишен.  Когато лицето не е поставено под запрещение, погасителната давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключването на сделката –  лицето е формално дееспособно до поставянето му под запрещение.

От друга страна не е наложително всички унищожаеми договори да бъдат унищожени чрез иск. Ако насрещната страна не претендира изпълнение, унищожаването на договора чрез иск става излишно. Ако обаче насрещната страна търси изпълнение на договора, лицето, което не е могло да разбира и/или да ръководи действията си към момента на сключване на сделката може да предяви правото си на унищожение чрез възражение, независимо от изтичане на  тригодишната давност от датата на сключване на сделката.

Има случай когато ползващата са от сделката страна, като знае за състоянието на насрещната страна, изчаква изтичането на тригодишния давностен срок от сключването на сделката, за да предприеме действия, с който приведе в изпълнение сключения договор, за да не може насрещната страна да иска унищожаване на договора. В такива случаи съдът следва да прецени дали не е налице злоупотреба с право и ако констатира такова, следва да признае на страната, която е действала в състояние на невменяемост, правото да иска унищожаване на договора.  ВКС е имал повод да се произнесе по такъв случай.

Лице страдащо от шизофрения, което не е било поставено под запрещение, продава на вуйчо си недвижим имот. Вуйчото продава имотът на трето лице, което отстранява  душевно болния от имота, което става след изтичане на тригодишна давност от извършването на продажбата от болния на неговия вуйчо.

Въззивният съд приема, че  давността да се иска унищожаване на договора за продажба, сключен между душевно болния и неговия вуйчо е изтекла с изтичането на три години от датата на сключването на договора и отхвърля иска. ВКС обаче отменя това решение и приема, че е налице злоупотреба с право.

ВКС приема, че новият купувач на имота е следвало да предяви иск за отстраняване на душевно болния от имота, в което производство последният би могъл да направи възражение за унищожаемост на договора, поради обстоятелството, че към датата на сделката не е могъл да разбира или да ръководи действия си. Вместо това новият купувач директно е отстранил душевно болния от имота, което е злоупотреба с право.

В този случай ВКС се приема, че правото на лицето, действало в състояние на невменяемост да иска унищожаване на договора започва да тече от момента на отстраняването му от имота, а не от датата на сключването на сделката, с която продава имота и уважава иска.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар