Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кои са предпоставките за разваляне на дарение поради надаване на издръжка и кой е задължен да дава такава

darenie_izdrajkaЛеля ми дарила на баща ми преди повече от десет години един недвижим имот. Баща ми почина, а с леля ми не сме в добри отношения. Сега тя иска да развали дарението и да лиши мен и сестра ми от имота, който ни остана в наследство от баща ни. Възможно ли е това? – такъв въпрос ми зададе наскоро един клиент. И ето какво му отговорих:

Да се разваля дарение е възможно само въз основа на предвидените в закова предпоставки. Това са следните три случая:  1.когато надареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; 2. набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена и 3. отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

 

В болшинството от случаи именно недаването на издръжка, от която дарителят се нуждае, е основанието, на което се иска разваляне на дарението.  В останалите случаи става въпрос за престъпление, което трябва да е установено с влязла в сила присъда. Гражданският съд може да установява престъпни обстоятелства само в хипотезата на чл. 124 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е спряно или прекратено на някое от законовите основания, предвидени за това.

В конкретния случай лелята – дарителка, искаше да развали дарението като се позоваваше на факта, че наследниците на надарения не й давали издръжка. Според клиента ми обаче поводът за  развалянето на дарението не беше недаването на издръжка, а по-скоро влошените отношения между него и леля му. Той смяташе, че по този начин леля му иска да  го лиши от имота като наказателна мярка за това, че според нея той не проявявал уважението, което тя очаквала.

Тук идва мястото да отбележа, че основанията за развалянето на договора за дарение са изчерпателно изброени в закона и никакви други причини, като например лошото отношение на между страните,  не е  основание да се иска развалянето на договора.

Възможност да развали дарението дарителката би имала, само ако докато е бил жив надареният тя беше изпаднала в нужда от издръжка и беше поискала плащането на такава от надарения.

В случая бащата на моя клиент беше починал, без дарителката да е искала от него докато е бил жив плащането на издръжка, от която тя се нуждае, поради което тя няма основание да насочи претенцията си за заплащане на издръжка към наследниците на надарения, а оттам и да развали дарението, поради недаването на издръжка.

Наследниците на надарения не са страни по договора за дарение и за тях не съществува моралното задължение за даване на издръжка, каквото задължение е налице за надарения. Такова морално задължения съществува само за надарения, което може да се трансформира и в законно такова, стига дарителят да е поискал плащането на издръжка от надарения и последният неоснователно да му е отказал такава.

 Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт.

 Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния наследодател, а към момента на откриване на наследството наследодателят  им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.

Във връзка с искането за заплащане на издръжка, следва да се има предвид, че това искане може да се направи по два начина. Единият е извънсъдебен –  обикновено чрез изпращане на нотариална покана до надарения, в която се иска дареният да изплаща издръжка, от която дарителят се нуждае. Другият начин е директно чрез предявяване на искова молба за разваляне на договора за дарение поради неплащане на издръжка, от която дарителят се нуждае.

Ако в исковата молба се съдържа изявление, с което се иска плащането на издръжка и тази искова молба достигне до знанието на  надарения, който е ответник в производството, се счита, че е направено валидно искане за заплащане на издръжка, като настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства  във връзка с отправеното искане за заплащане на издръжка, обективирано в исковата молба и достигнало до знанието на дарения се вземат предвид.

При всички положение искането за даване на издръжка трябва да бъде адресирано до надарения, не до неговите наследници. Ако приживе на надарения дарителят не е отправил искане до надарения за заплащане на издръжка, от която дарителят се нуждае, дарителят не може да насочи претенциите си срещу наследниците на дарения. Дарителят не може за пръв път да насочи претенцията си за заплащане на издръжка към наследниците на дарения, тъй като те не са страни по договора за дарение и за тях не съществува морално задължение да дават издръжка на  дарителя, което да се трансформира в законово такова след поискването й от дарителя..


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар