Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кога се налага да осиновиш собственото си дете

osinovqvane_deteМного са случаите на родени деца по време на брак или до изтичане на триста дни от прекратяването на брака, които не са заченати от съпрузите на майката, а от друга извънбрачна връзка. В този случай по презумпция се смята, че баща на детето е съпругът, респективно бившият съпруг на майката. Това законово предположение е оборимо, като майката може в едногодишен срок от раждането на детето да предяви иск, за да установи, че баща на детето не е нейния съпруг или бивш такъв. От друга страна съпругът може да предяви иск в едногодишен срок от узнаване за раждането, за да установи, че детето не е могло да бъде заченато от него.

По една или друга причина, която е без значение за закона, в много случаи този срок се пропуска. До неотдавна беше допустимо, в случай, че майката изпусне едногодишния срок за оспорване на бащинството, да предяви иск на същото основание от името на детето като негов законен представител. Схващанията за съдилищата дали това е допустимо или не се колебаеха. Към момента обаче тези колебания за преодолени с влизане в сила на тълкувателно решение по този въпрос, който дава отговор, че не е допустимо след като майката пропусне едногодишния срок, който има на собствено основание, от раждането на детето за оспорване на факта, че баща на детето е нейния съпруг или бивш такъв, да предяви същия иск от името на детето като негов законен представител. Приема се, че пропусне ли едногодишния срок, майката няма право на този иск, а единствено детето, което може да предяви лично този иск до изтичане на една година от навършване на пълнолетие.

Така постановеното тълкувателно решение прекрати практиката на по-късен етап, след изтичането на една година от раждането на детето, да се водят спорове за произхода на  детето от неговия баща като се установява, че детето не е могло да бъде заченато от мъжа, който по закон се води негов баща.  Понеже този въпрос е от съществено значение и не са редки случаите, при които биологичните майка и баща на детето живеят в едно домакинство, независимо от факта на пропускане на срока за оспорване на бащинството се поставя въпросът как тогава да стане така, че биологичният баща на детето да е и негов законен такъв.

Решение на този въпрос има, макар и да е свързано с някои усложнения. Биологичният баща на детето може да осинови рожденото си дете.

Първа предпоставка за това обаче е да има сключен законен брак с майката на детето. Става въпрос за случай, при който съпругът на майката осиновява дете на своята съпруга. Фактическото съжителство не е достатъчно за закона, за да се извърши осиновяването. Разпоредбата предвижда възможност за осиновяване на дете на съпруг, не и на лице, с което кандидат –осиновителят живее на съпружески начала, без значение колко дълго е продължило фактическото съжителство.

Втората необходима предпоставка е да има съгласие от страна на законните родители на детето за пълно осиновяване. Майката и нейният съпруг или бивш такъв, който по закон се води баща на детето трябва да дадат съгласието си за осиновяване. Те могат да направят това лично пред съда или чрез нотариално заверена декларация. Обикновено бившият съпруг на майката подписва нотариално заверена декларация по образец, с която дава съгласието си детето да бъде осиновено от кандидат – осиновителя при условията на пълно осиновяване като декларира, че съгласието му не е обвързано от материална облага.  Дава нотариално заверена декларация обикновено, за да не се налага лично да се явява пред съда, тъй като обикновено не желае това.

Ако той не е съгласен детето да бъде осиновено, но същевременно не полага грижи за детето и/или не дава издръжка, осиновяването може да бъде допуснато, ако тези факти бъдат доказани по съдебен ред, което може да стане и в производството по осиновяване на детето.

Майката може да даде декларация, може да се яви и лично пред съда. Детето дава съгласие за осиновяване, ако е навършило 14 годишна възраст.

Молбата за осиновяване се подава до окръжния съд по местоживеене на молителя, като за София това е Софийски градски съд.   Молбата се подава не директно до съда, а чрез  съответната регионална дирекция за социално подпомагане по местоживеене на молителя. Към момента има образувано производство за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали е възможно подаването на молбата да стане директно до компетентния съд, като се избегне подаването й чрез дирекция социално подпомагане. Съображенията за образуване на такова тълкувателно дело са практически, тъй като не са редки, за съжаление, случаите, в които социалните работници създават спънки и забавят процедурата по осиновяването, изисквайки документи, които на съда не са нужни. Към момента молбата за осиновяване се подава чрез съответните регионални дирекции за социално подпомагане, въпреки неудобствата, които понякога произтичат от това.

Към молбата за осиновяване се прилагат и набор от документи. Това са медицински документи за психическо и физическо здраве на кандидат –осиновителя, удостоверение от общината, че кандидат – осиновителят не е лишен от родителски права, свидетелство за съдимост, удостоверение за липса на висящи съдебни производства от общ характер и досъдебни наказателни производства, две препоръки за годността на лицето да осинови детето, квитанция за платена държавна такса.  Документите се прилагат в оригинал, като трябва да се предвид копие от същите за страните в производството: за съда, прокурора, който участва в производството, дирекция социално подпомагане и по един екземпляра за ответниците в производството.

След като молбата за осиновяване постъпи с Дирекция социално подпомагане, в тримесечен срок социалните работници трябва да извършат социално проучване на кандидата и да изготвят социален доклад за пригодността му да осинови детето.

След като съдът получи преписката от Дирекция социално подпомагане, изпраща препис от молбата до ответниците, които имат право да подадат отговор на молбата, след което насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Кандидат – осиновителят трябва да се яви лично пред съда и да обясни защо иска да осинови детето и защо счита, че е подходящ за това. Ако детето е навършило десет годишна възраст, то също се изслушва от съда. Ако детето счита кандидат-осиновителя за свой родител, изслушването на кандидат-осиновителя и детето става в различни съдебни заседания.

 Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред апелативен съд. С влизане в сила на решението, с което се допуска осиновяването, съдът постановява да се извършат и промени в акта за раждане на детето, в който като законен родител се вписва осиновителя. Препис от решението се изпраща от съда служебно  в общината , за да се нанесат корекциите в акта за раждане на детето.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар