Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

За какво да се внимава при съставяне на завещание

zaveshtanieИзвършването  на завещание е възможност едно лице да се разпореди с имуществото си за след своята смърт. Това е лесен начин и за разлика от извършването на разпоредителна сделка с имуществото приживе, не е свързан с влагането на каквито и да било средства от завещателя. Освен това завещателят докато е жив може да промени винаги своята воля. Това той може да направи както с последващи завещания, които  отменят предходното, така и ако завещателят впоследствие се разпореди с имуществото си както намери за добре.

Обаче, за да произведе действие завещанието трябва да отговаря на определени законови изисквания, относими от една страна към спазването на изискването за форма на завещанието, и от друга страна изисквания по отношение на лицето, което извършва завещанието.

Завещанието може да бъде саморъчно, а може да бъде и нотариално. Тъй като  е по-лесно да се състави саморъчно завещание, предвид избягването на необходимостта лицето да се обръща за съдействие към нотариус, а и да търси свидетели, които да присъстват при съставянето му, много хора прибягват именно към тази форма на разпореждане с имуществото си за след своята смърт.

Ако завещателят иска  да бъде осъществена последната му воля, така както я е формулирал в завещанието си и да бъдат избегнати бъдещи спорове между наследниците и заветниците, той трябва да състави така завещанието, че  то да отговаря на всички законови изисквания, както и да е максимално точно и ясно.

Тъй като ежедневно получавам запитвания по повод спорове, свързани със завещания, смятам, че би било интересно на широк кръг от заинтересовани лица да бъдат информирани за основани изисквания при съставяне на завещание и за възможното развитие на спорове, произтичащи от завещателни разпореждания.

На първо място от съществено значение е кой може да завещава.

Завещание може да се извърши само от физическо лице, което е пълнолетно и не е поставено под запрещение и което към датата на завещанието е разбирало свойството и значението на действията си и е можело да ръководи постъпките си. Докато пълнолетието  и липсата на влязло в сила решение, по силата на което завещателят да е поставен под запрещение, са лесно установими факти, не така стои въпросът относно обстоятелството дали завещателят, към датата на съставяне на завещанието, е разбирал свойството и значението на постъпките си и можел да ръководи действията си. Допълнителни усложнения във връзка с разрешаването на този въпрос поставят обстоятелства , свързани със заболявания на лицето, приемането на различни медикаменти, които временно могат да замъглят съзнанието на лицето. При възникване на спор дали лицето към момента на съставянето на завещанието е било вменяемо, страната, която твърди, че завещателят към момента на съставяне на завещанието не е могъл да разбира действията си и да е ръководи  постъпките си, трябва да докаже тези свои твърдения.

От не по-малко значение, с оглед неговата валидност, е изискването за спазване на  формата на саморъчното завещание. То трябва да бъде написано саморъчно от завещателя и да бъде подписано от него. В много случаи предмет на оспорване са именно тези обстоятелства –  че завещанието не е написано собственоръчно  от завещателя и/или, че не е подписано от него.

 В този случай страната, която се ползва от завещанието трябва да докаже, че завещанието е написано от завещателя и е подписано от него. За установяване на това обстоятелство се ангажира в хода на делото съдебно-графологична експертиза, вещите лица, по която трябва да дадат отговор на така поставените въпроси. Има случаи, при които вещите лица са категорични, че подписът е поставен от наследодателя, но не могат да дадат напълно категорично становище, че текстът е написан от завещателя. В този случай спорът следва да се разреши посредством събраните доказателства по делото и по вътрешно убеждение на съда.  Ако завещанието не е подписано от завещателя не може да се приеме, че това е била неговата действителна воля.

Важен реквизит при съставянето на завещанието е датата на неговото съставяне. Датата трябва да  бъде изписана преди подписа на завещателя. Завещанието ще е валидно, ако дата не е посочена, но от съдържанието на самото завещание по несъмнен начин може да извлече извод за датата на неговото съставяне.

 Освен това, ако бъде установено, че завещанието е написано на една дата, а за датата на съставянето му е посочена друга дата, то това завещание ще бъде обявено за нищожно.

 Има завещания, в които се посочват мотивите, поради което то е извършено или се възлагат задължения на заветника, във връзка с, с което се поставят въпроси относно действителността на така извършените завещателни разпореждания. Така например, често се среща формулировка в следния смисъл в завещанието, например: „завещавам на Х, в израз на благодарност за грижите, които е положил, следното имущество:……“. Така формулираното завещателно разпореждане е валидно и не би следвало да възникват спорове във връзка със същото.

Има обаче и случаи, в които се казва, че завещанието е извършено заради грижите, които лицето, в полза на което е съставено завещанието ще полага за завещателя или са посочено от него лице –  т.е. за бъдещи грижи след датата на съставяне на завещанието. Такова завещание вече е недействително и не поражда правно действие. Това е така, тъй като завещанието е безвъзмезден акт, то не се извършва, за да бъде изпълнено някакво насрещно задължение, каквото задължение се вменява с вписване на клаузата за това, че ще бъдат полагани грижи за завещателя и /или за посочено от него трето лице.

 Ако завещателят е искал да обезпечи придобиването на имота срещу задължението на заветника  дa поеме задължения за гледане и издръжка по отношение на  завещателя или по отношение на посочено от завещателя трето лице, завещанието не е формата, която ще постигне този резултат.  В такъв случай страните е следвало да оформят отношенията си чрез договор за издръжка и гледане.

Когато обаче задължения са вменени в тежест на заветника след поставяне на подписа на завещателя в саморъчното завещание, тези задължения се смятат за неписани и не опорочават валидността на самото завещание.

Не са редки случаите, в които завещанието съдържа клауза, че лицето в полза, на което е направено заващателното разпореждане ще придобие дадено имущество след смъртта на завещателя и след смъртта на посочено от завещателя трето лице, например: „ завещавам на Х следния мой собствен имот, който Х да придобие след моята смърт и тази на У“. Това е т. нар завещание под отлагателно условие. В този случай се приема, че в полза на третото лице /У/ възниква т. нар. право на плодоползване. Заветникът става собственик на имота, но докато трето лице е живо, именно това лице ще има право да ползва имота. То не ще може да се разпорежда с имуществото, предмет на завещанието, защото не е придобило собствеността по отношение на  това имущество. Имуществото ще се явява собственост на заветника, но заветникът ще трябва да търпи правото на третото лице да ползва имота докато е живо.

Към съставянето на завещание е необходимо да се подходи изключително внимателно. Завещателят трябва да си дава сметка, че завещанието ще изиграе своята роля след неговата смърт, когато завещателят няма да може да уточнява как именно е искал да се разпореди с имуществото си докато е бил жив за след своята смърт. Всякакви неясноти в завещанието могат да бъдат предмет на спорове, поради което завещателните разпореждания трябва да бъдат максимално ясни. Освен това е добре  завещателят да е написал собственоръчно и други текстове  към дата, близка до датата на съставяне на завещанието, за да може при евентуален спор, да се установи, че той е написал и подписал саморъчно завещанието.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар