Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Един имот – две завещания

edno_zaveshtanieГ-н Иванов съставил преди да почине две саморъчни завещания в полза на две различни лица, с които завещавал атрактивен недвижим имот в идеалния център на София.

По закон по-новото завещание автоматично отменя по-старото. Тъй като г-жа Мария се явявала заветник по по-старото завещание, на нея хич не й харесвала създалата се ситуация. Ето защо тя решила да опита всичко възможно, за да отпадне по-новото завещание,  с което в полза на Георги – близък приятел на почналия,  бил оставен имота. Нито Мария, нито Георги били наследници на починалия. Били му близки приятели приживе, но само толкова.

Г-жа Мария завела иск срещу Георги  за прогласяване на завещанието, оставено в полза на последния за нищожно. Твърдяла, че завещанието не е нито написано, нито подписано от  починалия. Ако успеела да докаже поне едното от двете  твърдения, завещанието  в полза на Георги щяло да бъде обявено за нищожно и на базата на завещанието, останало в нейна полза щяла да се легитимира като собственик на имота.

Няколко седмици след завеждането на иска, Георги получил препис от исковата молба и документите към нея и останал много учуден от поведението на Мария. Георги бил абсолютно, 100% сигурен, че завещанието, което притежава е истинско. Познавал почерка на починалия, просто знаел, че завещанието е истинско и недоумявал защо е всичко това. Но фактите били налице. Мария била завела дело срещу него и сега той трябваше да се защити.

Тръгна да  се консултира с различни адвокати. Всеки от тях му каза по нещо. Май някои от мненията си противоречаха  и той напълно се обърка. Общо взето нищо не разбра и въпреки, че беше убеден, че завещанието е истинско, се оказа поставен в нелесна задача, в която трябваше да реши какво да прави и на кого от разните съветници да се довери. Тъй като нямаше специални юридически познания, му оставаше единствено да избере на кого от адвокатите, с които се консултира да повери делото и да се надява, че изборът му е правилен.

Адвокатът, който се  зае с неговия въпрос обичаше да се вглежда в детайлите. Проявяваше любопитство към работата си и ако казусът представляваше професионален интерес за него, не спираше да търси отговорите. Сам си задаваше въпроси, разглеждаше проблема от страната на своя клиент, но умееше и да се постави на мястото и на насрещната страна и да помисли каква би била стратегията на противника, ако защитаваше усърдно интересите си.

Още като изслуша проблема на Георги, адвокатът му каза, че първият въпрос, който трябва да се установи по делото е въпросът дали изобщо Мария има правен интерес да води  иска за обявяване за нищожно завещанието, оставено в полза на Георги. Тя не беше наследник на починалия и нямаше право на запазена част. Нейният интерес от воденето на делото се свеждаше до това, че ако отпадне завещанието, оставено в полза на Георги, Мария щеше да може да се позове на завещанието, оставено в нейна полза. Тук обаче трябваше да се постави въпросът дали пък завещанието на Мария е действително. Само ако нейното завещание се окажеше действително,  след отпадането на завещанието в полза на Георги, тя щеше да може да се ползва от завещанието, оставено на нея.

Ето защо първото нещо, което беше написано в отговора на исковата молба беше становището относно допустимостта на иска. В отговора на исковата молба беше записано, че Мария няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като нейното завещанието е недействително, понеже не е написано от завещателя и не е подписано от него. Ако това се окажеше така, делото щеше да бъде прекратено, тъй като предявеният иск щеше да бъде недопустим.

Т.е. на този етап всяка от страните твърдеше, че завещанието, с което насрещната страна се ползва не е  написано от завещателя и не е пописано от него. При така направените възражения, всяка от страните трябваше да докаже, че завещанието, от което се ползва е действително. За целта беше ангажира по делото съдебно-графологична експертиза, вещите лица, по която да дадат отговор на така поставените въпроси.

Интересното при този вид дела е, че много често графолозите не са категорични дали текстът е написан от завещателя и дали е подписан от него. Поради липсата на категорично становище по този въпрос, се налага допускането на последващи експертизи, в които участват повече вещи лица, които да дадат заключение по поставените въпроси.

В хода на това производство вещите лица дадоха много интересен отговор във връзка със завещанието, оставено в полза на Георги. Те казаха, че завещанието безспорно е написано от наследодателя. По повод въпроса дали  същото е било подписано от наследодателя, отговорите им се разминаваха, двама от вещите лица казаха, че за тях подписът е на наследодателя, но третото вещо лице беше с особено мнение и каза, че за него подписът не е положен от наследодателя. И ето, че пак възникнаха трудности при разрешаване на спора.

Положителното за Георги обаче беше, че наследодателят беше изписал под подписа си ръкописно трите си имена. Вещите лица бяха категорични, че  имената са изписани от наследодателя, а изписването на имената съставлява подпис на лицето, от чието име изхожда писменото изявление –  в случа завещанието, оставено в полза на Георги.  При това положение нямаше никакво основание завещанието, оставено в полза на Георги да бъде обявено за нищожно, защото е неистинско. Установяваше, се че същото е написано и подписано от наследодателя, поради което Георги се явява заветник и като такъв и собственик на имота.

Оставяше вещите лица да се произнесат по въпроса дали завещанието на Мария е истинско – дали е написано и подписано от наследодателя. За крайния изход на спора сега този въпрос вече не беше от съществено значение, не за друго, а понеже завещанието на Георги беше действително и беше по-късно съставено от това на Мария. Ако обаче се окажеше, че завещанието на Мария е недействително, то делото щеше да се прекрати направо поради липса на правен интерес Мария да води дело срещу Георги, защото каквото и да е завещанието, оставено в полза на Георги –  действително или недействително, ако Мария няма права, които да защити, то липсва за нея интерес от това да установява дали завещанието на Георги е истинско или не.

 Този въпрос щеше да бъде изключително важен , ако се окажеше така, че завещанието, оставено в полза на Георги е недействително. Ако то беше недействително, но недействително се окажеше и завещанието, от което се ползваше Мария, делото също трябваше да се прекрати, защото Мария, ако не разполага с истинско завещание, няма интерес да обяви за нищожно завещанието, оставено в полза на Георги.

 В случай, че завещанието в полза на Георги се окажеше недействително, а това на Мария –  действително, съдът следваше да обяви завещанието на Георги за нищожно и Мария въз основа на завещанието в своя полза щеше да се легитимира като собственик на имота.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар