Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

За Арбитражното производство

За Арбитражното производствоНаблюдава се интересна тенденция на значително увеличаване както на броя на арбитражните съдилища, така и на арбитражните спорове. Само на територията на София към момента действат повече от 10 арбитражни съдилища. А практиката споровете да се прехвърлят за решаване към арбитраж нараства лавинообразно, като към нея все повече прибягват агенции за недвижими имоти, фирми за „бързи кредити“, доставчици на комунални услуги, както и колекторски фирми.

      Поначало, това е една напълно законна, в редица случаи дори предпочитана, форма за извънсъдебно решаване на спора. Делата се разглеждат бързо, производството е по-евтино в сравнение с общия ред, решенията влизат в сила веднага и се спестява значително време по обжалване и „разхождане“ по съдебните инстанции. В действителност обаче, арбитражът по „български“ може да е страшен.

      Проблемите произтичат най-вече от това, че хората просто не са наясно с процедурата и реда, по който се протича подобно производство. Не съществуват и общи правила, по които да работят всички арбитражни съдилища. Всеки арбитражен съд сам определя правилника, по който ще работи. Именно заради това съвсем не са рядкост случаите, когато длъжниците разбират, че са осъдени от арбитражен съд едва с научаване за решението. Последиците от това решение обаче могат да бъдат необратими. Нещо повече, арбитражното решение е основание за издаване на изпълнителен лист на кредитора, а оттам и за образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител, което означава и автоматично натоварване на длъжника с допълнителни разноски, такси, юрисконсултски възнаграждения и пр.

      Изключително много зачестиха случаите, когато съвсем ненадейно изненадващо на вратата ни се позвънява и се връчват книжа от арбитражен съд, най-често искова молба. Срокът за отговор е изключително кратък – 7 дневен, считано от датата на получаване. С този отговор трябва да се направят и всички възражения относно компетентността на арбитражния съд да разгледа спора, основателността на претенцията, достоверността на представените доказателства и т.н. Ако този срок бъде пропуснат, по-късно направените възражения несе вземат в предвид. В тази връзка е изключително важно да се знае следното – арбитражният съд е компетентен да разгледа спора само и единствено ако това е уговорено между страните в договора или споразуменията между тях. Ако липсва такава уговорка, това е достатъчно основание спора да не се разглежда от арбитражния съд.

         Тук е много важно да се подчертае изключително недобросъвестната практика на някои арбитражни съдилища да предвиждат в правилника за дейността си и специална, непредвидена от закона опция – липсата на споразумение за арбитраж да се замества от липсата на противопостяване на ответника. Или казано по-простичко, ако се заведе дело пред арбитражния съд, а ответникът не си получи съобщението и не възрази изрично – например защото в момента не е в страната, постъпил е в болница, или просто е заминал на почивка, процедурата се счита за редовна.

          Друг наболял проблем представлява връчването на съобщенията и призовките за образуването дело в някое от арбитражните съдилища. За разлика от предвидените в ГПК гаранции за запазване интересите на ответника при връчването на съдебните книжа, законовата уредба по отношение на арбитража е твърде „постна“. Освен това, тя подлежи и на допълнително „обогатяване“ с правилника на всеки различен арбитражен съд. Най-често съобщенията и призовките се пращат по пощата или с частна куриерска фирма. Уведомлението се смята за връчено и когато получателят не се е явил в пощенската станция за да го получи. Не е предвиден и ред за възстановяване на срокове, независимо от представени уважителни причини или особени непредвидени обстоятелства.

           Единствената предвидена възможност за отмяна на арбитражно решение е чрез предявяване на иск за отмяна на арбитражното решение до Върховния Касационен Съд, само при наличието на изрично посочени основания, в тримесечен срок от получаване на решението на арбитражния съд. Дори обаче когато се иска отмяната на арбитражното решение, това не спира принудителното изпълнение, ако вече има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител, освен ако не бъде представено обезпечение.

     В заключение, с оглед зачестилите недобросъвестни практики от фирмите-кредитори и особено дружествата монополисти, за да може да защити в максимална степен интересите и правата си, всеки следва да проявява особено внимание и грижа в отношенията си с кредиторите и при нужда да реагира незабавно и своевременно, без отлагане и неглижиране на случая. Защото след пропуснатото арбитражно решение неизменно идва и съобщението от съдебния изпълнител.

 

                                                               Изготвил: Константин Стойчев


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар