Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Кой отговаря за това че в имота ми някой е изхвърлил отпадъци

Кой отговаря за това че в имота ми някой е изхвърлил отпадъциГоспожа Еленкова се намираше насред собствения си парцел във вилната зона на едно село около Радомир в мъглив есенен ден. Седеше, гледаше и недоумяваше. Притежаваше едно парче земя, което беше придобила по наследство от преди повече от двайсет години. Парцелът не беше застроен. Представляваше поляна на сравнително заравнен терен на баир, от който се разкриваше чудесна гледка към низината.  Докато пътувахме към мястото госпожа Еленкова не спираше да разказва за чудната природа наоколо, за близката гора, която се намирала в непосредствена близост  до нейни имот, за къпините и малините, които растели  наоколо, за ябълката, която цъфтяла през пролетта и давала ябълки, които не били третирани с никакви химикали и които внуците ѝ събирали наесен, а тя правела чудесни сладкиши, сокове и компоти. Разказваше за топлото слънце през лятото и приятния свеж полъх, който идвал откъм боровата гора. Определено тази жена обичаше мястото, към което пътувахме.

 Сега обаче мястото беше затрупано с камара от строителни отпадъци и земна маса. Недалеч от мястото се издигаше новопостроена грамадна къща, още незавършена.  Още от пръв поглед ставаше ясно, че отпадъците бяха от строежа на новата къща.

Госпожа Еленкова седеше безмълвна. Беше огорчена, разстроена. Не очакваше това. Беше късна есен и тя не беше идвала тук от края на лятото. Поводът да посети имота в един неприветлив есенен ден, заедно с мен и още двама нейни близки, беше  едно съдебно дело, по което тя беше свидетел. Делото беше именно по повод новопостроената сграда и се водеше от страна на близките, които я придружаваха днес. Делото беше във връзка със спор за собственост по отношение на терена, върху който беше построена новата сграда.

За да ми покажат терена по отношение, на който се води делото, а и за да видим докъде е стигнал строежът, дойдохме всички на мястото. Никой не предполагаше обаче, че ще заварим имота на госпожа Еленкова в такова състояние. Имотът сега приличаше не на друго, а на депо за отпадъци. Нямаше и помен от трева, която преди е растяла на поляната. Трудно ми беше да си представя мястото, за което Госпожа Еленкова не спираше да говори на път за насам, гледайки планината от строителни материали, примесена с камъни, пръст, клони от дървета и какво ли още се издигаше по средата на имота на жената.

Госпожа Еленкова е практична жена. След първоначалния шок от видяното започна да мисли как да  реши проблема. Тя не възприема трудностите като проблем, а търси начин за преодоляването им и може би за това е така жизнена, в отлична физическа форма и изглежда доста по-млада за годините си.

Кой е отговорен за вредите, кой трябва да плати обезщети за съсипания имот? – пита тя.

Бях там, видях разочарованието ѝ, видях и желанието ѝ за намиране на изход от ситуацията  /няма да наричам случилото се проблем/. И знаех следното: дейността по управление на отпадъците е административна дейност и е възложена по силата на Закона за управление на отпадъците на кмета на общината. В правомощията на кмета е да следи за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това  места и/ или за създаването на незаконни сметища.

Кметът на общината организира още управлението на отпадъците и отговаря за избора на сметищни площадки, поддържането, експлоатацията, закриването и мониторинга им.

В случая кметската администрация, в тежест на която е да извършва административна дейност по управление на отпадъците, беше бездействала, като беше допуснала отпадъци да бъдат депонирани не на предназначените за това места, а в имота на частно лице.

Именно поради бездействието на общинската администрация, госпожа Еленкова беше претърпяла вреди и начинът, по който тя можеше да получи обезщетение за това, беше да потърси отговорност на общината на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общината за вреди.

Потърпевшата има право да търси отговорност от общината за вредите, причинени и в резултат на бездействието на административните органи при изпълнение на  тяхната административна дейност по съдебен ред, като отнесе спора за разрешаване пред съответния административен съд.

Яснотата, която вече госпожа Еленкова имаше по отношение на това от кого може да потърси отговорност за нанесените вреди в собствения ѝ имот, я накара да се успокои и съвсем скоро предприехме действия за реализирането на тази отговорност. Госпожа Еленкова знаеше, че не може да промени станалото, но осъзнаваше, че има начин да поправи последиците и искаше да направи необходимото за това.

Невинаги можем да предвидим какво ще се случи, но ако се стремим  да поправим или ограничим последиците от настъпилите факти, е необходимо да направим това, което трябва. Информацията е една от задължителните предпоставки за разрешаването на всеки проблем. Действието е другата.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар