Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Уволниха ме поради дискриминация какви са правата ми

Уволниха ме поради дискриминация какви са правата ми

Какво обезщетение може да се търси от работник или служител, който бъде уволнен на дискриминационен признак?

Когато работник или служител бъде уволнен, той може да оспорва законността на уволнението. Ако уволнението бъде признато за незаконно, уволненият може да иска да бъде възстановен на работа, както и да му бъде заплатено обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, но за неповече от  шест месеца. В случай, че работникът или служителят е започнал нова работа, но тя е по-ниско платена, работникът или служителят може да претендира обезщетение  за разликата между по-високото възнаграждение, получавано преди уволнението и по-ниското възнаграждение, което е получавал след уволнението. Това е имуществената отговорност, за която работодателят отговаря на основание чл. 225 КТ.

Поставя се въпроса има ли право работникът или служителят да получи и друго обезщетение, извън предвиденото в чл. 225 КТ, например на претърпени имуществени вреди, надхвърлящи размера на обезщетението, дължимо от работодателя за оставането на работника или служителя без работа, в резултат на незаконното уволнение или пък обезщетение за причинените неимуществени вреди на работника или служителя в резултат на незаконното уволнение.

Има случаи, при които друго обезщетение, извън предвиденото чл. 225 КТ може да се търси. Такъв е случаят когато  действието по уволнението бъде  признато и за дискриминационно.  Тогава уволненият работник или служител може да претендира обезщетение за всички преки и й непосредствени вреди, настъпили в резултат на уволнението , включително и обезщетение за вредите над размера, определен в чл.  225 КТ. Може да се претендира обезщетение на имуществените и неимуществените вреди.

Как може да стане това?

В случаи на уволнение на дискриминационен признак, защитата на уволнения работник или служител е уредена в Закона за Защита  за защита от дискриминация.

На първо място следва да се установи, че незаконното уволнението е извършено и на дискриминационен признак. Този факт може да се установи по два начина:  Първият е в производство, което протича пред Комисията за защита от дискриминация, като решението  на комисията може да се обжалва пред административният съд, чието решение е окончателно. Вторият начин е да се установи, че е налице акт на дискриминационно уволнение направо по съдебен ред.

Предвидената в ЗЗДискр защита – по съдебен ред и пред Комисията за защита от дискриминацията са алтернативи, които засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. Целта и на двете е да се установи и санкционира факта на дискриминация. Разликата е, че Комисията за защита от дискриминация няма компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от дискриминационното действие, както и да обезщети пострадалия. Искът за обезщетение може да се предяви само пред съд – съответният административен съд за вреди от дискриминационни действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт и общите граждански съдилища за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите.

Ако бъде установено в производство пред Комисията за защита от дискриминация, че действието  по уволнението е и дискриминационно, то претенцията за заплащане на обезщетение за вредите, причинени в резултат на акта на дискриминация, следва да бъде отнесена за разглеждане от съда. В тези хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.

Няма пречка обаче  установяването на акта на дискриминация да се извърши направо по съдебен ред и в едно и също производство да се поиска присъждане на обезщетение за претърпените вреди в резултат на извършения акт на дискриминация.

Исковете могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице – възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че подлежат на обезщетение всички вреди, пряка последица от увреждащото действие.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар