Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Неустойката-начин на употреба

owed-moneyВ договор може да се договори клауза за неустойка, като при неизпълнение на задължението на една от страните по договора, насрещната страна, в полза , на която е договорена неустойката, може да получи обезщетение под формата на неустойка, без да доказва вредите, които е претърпяла от неизпълнението. Това е един облекчен ред за получаване на плащане поради неизпълнение, тъй като не се налага да се доказват вреди. В случай обаче, че причинените вреди от неизпълнението надхвърлят размера на договорената неустойка, няма пречка да се търси обезщетение  и над договорената неустойка.

Когато дойде ред  да се плаща договорената неустойка, нерядко възникват спорове относно дължимостта на неустойката, нейната действителност или прекомерност, т.е. длъжникът се домогва да докаже, че нищо нe дължи или не дължи в претендирания размер.

Особено важно при възникването на такива спорове е да се разграничава нищожността на неустойката от нейната прекомерност.

Ако клаузата за неустойка се окаже нищожна, то тогава задълженото лице, нищо няма да плати, понеже нищожните клаузи не произвеждат правно действие. Ако неустойката се окаже прекомерна, то може да се иска намаляването й, което намаляване се извършва от съда, но това може да стане само в гражданскоправни отношения, не и между търговци.

Нищожна е тази неустойка, която  е в противоречие с добрите нрави /основание по чл. 26, ал.1 ЗЗД/. Ще бъде прието, че неустойката е нищожна, само ако бъде доказано, че още към момента на договарянето й единствената й цел, за която е била уговаряна  излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Доказването следва да се осъществи о страната, която се позовава на нищожност.

Прекомерна е тази неустойка, която с оглед неизпълнение на поетите по договора задължения, надхвърля многократно вредите от неизпълнението. Дали една неустойка е прекомерна или не, може да се прецени на по-късен етап –  не към момента на договарянето й, а към момента на неизпълнението. Така например, ако се претендира, че неустойка, не се дължи, поради това, че неизпълнението е незначително и заплащането й би се явило в противоречие с морала и добрите нрави, то по съществото си, това възражение съставлява не друго,  възражение за прекомерност и съдът следва да намали размера на неустойката, стига да не е договорена между търговци, но не и да приеме, че неустойката е нищожна, понеже надвишавала многократно претърпените вреди.

При договорена клауза за неустойка, длъжникът би могъл да се освободи от заплащането й, ако неизпълнението не се дължи на негово виновно поведение . Когато изпълнението е станало невъзможно, поради причина, която не може да му се вмени във вина, длъжникът се освобождава от отговорност и в този случай няма да е налице основание за присъждане на неустойка.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар