Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Уволнение

uvolnenie

Уволнението е прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя едностранно от работодателя. Най-често прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя става с едномесечно предизвестие, отправено до работника или служителя. Работодателят следва да посочи и основанието, на което прекратява договора. Основанията са изчерпателно изброени в чл. 328 от КТ.  Най-често се сочат следните основания за прекратяването на договора: намаляване обема на работа, съкращаване на щата, липса на необходими качества и умения у работника и служителя за изпълнение на длъжността.

 

Какво трябва да знае работника или служителя, ако се  случи така, че да бъде уволнен?

На първо място, той има право да обжалва законността на уволнението. Това негово право възниква от момента, в който уволнението вече е факт. Това означава, че ако работникът или служителят получи уведомление от работодателя,  в което пише, че с изтичане на посочен срок /обикновено едномесечен/ трудовият договор се прекратява, все още към датата на получаване на това уведомление срокът на предизвестието не е изтекъл, поради което и уволнението не е настъпило. На този етап е все още рано работникът да предприема каквито и да било действия във връзка с оспорване законността на уволнението.

Уволнението настъпва с изтичане на срока на предизвестието. До изтичане на срока на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува между страните и е възможно да претърпи изменения. Възможно е до изтичане на срока на предизвестието, работодателят да оттегли уведомлението за прекратяване на трудовия договор, а също  и трудовото правоотношение да бъде прекратено на друго основание – например едностранно от работника или служителя, без предизвестие в предвидените  случаи по закон – например при неплащане на трудовото възнаграждение.

 При уволнение, на работника или служителя се връчва заповед за уволнение. Същата може да бъде връчена  и при отказ на работника или служителя да я получи, като в този случай заповедта се счита надлежно връчена. Може да бъде връчена и по пощата чрез обратна разписка.

В двумесечен срок от връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят може да оспорва законността на уволнението по съдебен ред пред съответния районен съд.

Освен да иска от съда да  признае, че уволнението за незаконно, работникът или служителят може да иска  да бъде възстановен на работата, която е заемал преди уволнението, както и да му бъде изплатено обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, но за период не по-дълъг от шест месеца.

Уважаването на исковете за възстановяване на  заеманата преди уволнението длъжност и присъждането на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, но за период не по-дълъг от шест месеца, е в зависимост от това дали уволнението  ще бъде признато за незаконно от съда.

При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е било правилно и законосъобразно. Така например, ако работодателят е посочил като основание за прекратяване на трудовото правоотношение – липсата на качества у работника и служителя, в негова тежест е да докаже възникването на  нови обстоятелства, които обуславят нуждата от такива качества на работника и служителя, които той не притежава. Ако определени качества са били необходими още към датата на възникване на трудовото правоотношение, но работникът или служителят не ги е притежавал още към онзи момент, то трудовото правоотношение се счита за недействително.

 В тежест на работодателя би било да докаже  факта на намаляване на обема на работа, когато това  основание е било посочено като причина за прекратяване на трудовото правоотношение.

Пак работодателят е този, който следва да докаже настъпването на обективна невъзможност от страна на работника или служителя за изпълняване на възложената работа.

Във всички случай работодателят е този, който следва да докаже, че уволнението е било правилно и законосъобразно. Не е необходимо работникът или служителят да предприемат процесуални действия за установяване незаконосъобразността на уволнението.

За да получи обезщетение за  периода, в който е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, работникът или служителят, от своя страна, следва да установи факта на оставянето си без работа в резултат на незаконното уволнение. Това той може да докаже като представи по делото трудовата си книжка за сведение. В трудовата книжка се отбелязва кога работникът или служителят е започнал нова работа и кога трудовото му правоотношение е било прекратено. Работникът или служителят може да ползва и удостоверение от НОИ за наличието или липсата на сключени трудови договори.

 Към датата на завеждане на делото за признаване уволнението за незаконно и заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, максималният шестмесечен срок, за който работодателят дължи обезщетение все още не е изтекъл /оспорването на законността на уволнението може да стане до изтичането на двумесечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение/. Въпреки това работникът или служителят следва да посочи срок в исковата молба, по отношение на който претендира обезщетени от работодателя. В този случай, макар и шестмесечният срок все още да не е изтекъл, работникът или служителят има интерес да посочи именно този бъдещ срок. Действително получава се парадокс, тъй като се търси обезщетение за период, който все още не е изтекъл, а и не се знае дали  работникът или служителят междувременно няма да започне работа по друг трудов договор.

Въпреки изложените съображения, практиката е, с исковата молба, да се претендира обезщетение за целия допустим от закона срок .

В хода на съдебното производство се установява  за какъв точно период от време работникът или служителят е останал без работа в резултат  на незаконното уволнение и се присъжда обезщетение именно за този период. Следва да се има предвид, че при завеждане на исковата молба такси и разноски не се дължат от работника или служителя, така че периодът от време, по отношение на който работникът или служителят ще търси обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение, не утежнява имущественото положение на уволнения.

Какъв е размерът на обезщетението, което работникът или служителят може да търси? Размерът на обезщетението се изчислява на базата на  последното получено брутно трудово възнаграждение.

При уволнение, работникът или служителят има право да иска уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на предишната длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение. Това са три отделни иска. Могат да бъдат съединени в едно производство, но не е задължително да бъдат предявени и трите едновременно.

Трудовият договор може да бъде прекратен и чрез пълномощник от страна на работодателя.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар