Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Ето за какво да внимаваме при прехвърляне на вземания

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

Напоследък стана много актуално банки, телефонни оператори изобщо кредитори по сключени договори с потребители да прехвърлят вземанията си на други фирми, обикновено, но не само – фирми за събиране на вземания. Тези фирми предявяват вземанията си към длъжниците и иска задълженията им да бъдат платени от длъжниците. В тази случаи длъжниците не трябва да изпадат в паника, независимо дали задълженията се претендират извънсъдебно и дори в случаите, когато вече има висящи дела.  Това се отнася и за случаите когато става въпрос за задължения по банкови кредити, където  материалния интерес не е за пренебрегване. големи.

Въз основа на договор за цесия предишният кредитор прехвърля на новия вземането си срещу длъжника. На основание на така сключения договор за цесия новият длъжни настоява задължението да му бъде платено на него от длъжника. За да е основателна претенцията на новия кредитор да получи плащане, трябва да са спазени редица законови изисквания във връзка с прехвърлянето на вземането.  Така например, за съществуването на договора, с който се прехвърля вземането, не е необходимо договорът да е сключен в определена форма. С цел обаче доказване съществуването на договора за цесия, е необходимо той да бъде извършен. Освен това, за да има договорът за цесия то действие спрямо длъжника, предишният  кредитор, а не някой друг, трябва да съобщи на длъжника, че е прехвърлил вземането си.  Само в този случай  договорът за цесия има действие  спрямо длъжника. Ако  прехвърленото вземане не му е съобщено, длъжникът не отговаря пред новия кредитор и ако последният заведе иск срещу длъжника, длъжникът може да се освободи от отговорност позовавайки се само на факта, че договорът за прехвърляне на вземане не му е съобщен и новият кредитор няма право да търси плащане от него.  В случай, че се стигне до съд, в тежест на кредиторът е да установи наличието на договор за цесия и съобщаването му от стария  кредитор на длъжника.

На следващо място, за да  е действителен договорът за цесия, е необходимо предишният кредитор да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Не докаже ли  новият кредитор тези обстоятелства, длъжникът и на това основание се освобождава от отговорност.

 Що се отнася до дадените обезпечения, които служат за обезпечение на вземанията по договора, сключен между длъжника и предишния кредитор, за да обезпечават и прехвърленото вземане, има особени изисквания, които трябва да са спазени. Така например ако  задълженията по банков кредит са били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, за да служат за обезпечение на вземането, което е прехвърлено на новия кредитор,  договорът за прехвърляне на вземането трябва да е сключен с нотариална заверка на подписите на страните и да е вписан в имотния регистър.

 Практиката показва, че в голяма част от случаите   прехвърлянията на вземанията не се извършва по надлежния ред между кредиторите, нито се съобщава надлежно на длъжника, нито пък  дадените обезпечения продължават да са валидни  при прехвърляне на вземанията. Ето защо с съществува реалната възможност,  кредиторите да не могат да докажат основателността на своето вземане, поради което и да не успеят да осъдят длъжниците си да им заплатят сумите, които претендират от тях, дори когато става въпрос за задължения към банки, където се предполага, че банките, като търговци, максимално са защитили своя интерес и шансовете на обикновения гражданин не са обнадеждаващи. Разбира се всеки случай е индивидуален сам по себе си и не могат да се правят генерални заключения на базата на изложеното по-горе.

 Длъжниците не трябва нито излишно да се безпокоят  когато получат съобщение за дълга им, било от кредитор, от съд или съдия – изпълнител, нито да бездействат, а да се консултират своевременно за правните възможност именно в техния конкретен случай дългът им да отпадне или да бъде намален. Не съветвам длъжниците веднага да бързат да  сключват споразумения с  кредиторите / най-вече когато става въпрос за банки/ и да сключват нови и нови споразумения, които ги задължават все повече и повече. Вместо това е по-добре да се направи преценка  какви са рисковете кредиторите да осъдят длъжниците да заплатят претендираните от тях задължения. В тази връзка следва се има предвид и обстоятелството, че  в голяма част от случаите, когато става въпрос за банкови кредити,  начина на начисляване на лихви, уговорени в клаузите на договорите за банков кредит, съставляват неравноправни клаузи и могат да бъдат отменени от съда като такива.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар