Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

6 неща, за които трябва да се внимава при договор за кредит

Кредит

Потребителските кредити  са удобни и лесни за взимане и  в много случаи  – трудни за връщане.  Това обикновено е така, най-вече поради факта, че е отпусната една сума, а накрая се иска възстановяване на много по – голяма сума, с които условия, пък от друга страна, кредитополучателят се с съгласил при сключването на договора.

В много случаи потребителят се вижда принуден да взима нови и нови кредити, с които да погасява предишните, но вместо да подобри своето финансово положение, затъва във все повече дългове.

Въпросите, свързани с кредитите са актуални към момента в нашето общество, но по тях все още няма утвърдена съдебна практика, което означава, че все още няма установи ясни правила при  разрешаването на  проблеми от сочения характер по съдебен ред. Вярно е, че при подобни спорове, може да се стигне до противоречиви съдебни решения. /Това се отнася не само за проблемите с кредити, но и за редица други правни спорове, но по отношение на кредити важи в голяма степен, тъй като по тези правни спорове все още  няма решения на ВКС по уеднаквяване на практиката/.

Все пак  има неща, които потребителите е добре да знаят, за да могат в най-голяма степен да защитят своите интереси при възникване на спорове, произтичащи от сключени договори за кредити.

На първо място съществена разлика е дали се сключва договор за кредит с банка или банкова институция като основното различие се състои в правомощията на различните кредитори да събират вземанията си по принудителен ред. Кредитната институция не се ползва със същите привилегии, с които се ползва банката. Банката може, при неплащане от страна на длъжника, да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника и направо да пристъпи към принудително изпълнение и чак тогава длъжникът да разбере за това, че банката е предприела действия по събиране на вземанията.  При банките длъжникът получава покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнител, с което узнава, че банката е предприела действия по събиране на вземанията си. В 14 дневен срок длъжникът може да възрази, но възражението не спира изпълнението  –  или с други думи  –  съдия-изпълнителят, ако има имущество, от което да събере задължението –  ще го събере, а след това ще се установява дължи ли длъжникът на Банката и какво дължи.

В тези случаи  съдът по искане на длъжника може да допусне спиране на изпълнението по изпълнителното производство. За целта е необходимо че длъжникът да предостави парично обезпечение /което не е решение/ или да представи убедителни писмени доказателства, в своя полза.

Що се отнася до кредитните институции, различни от банките –  за тях, въпреки, че са кредитори по договори за  кредит, не е предвидена възможност първо да пристъпят към принудително изпълнение, а после да се водят дела, за да се установи дали се дължат претендираните суми или не се дължат. Това означава, че тези кредитори нямат възможност да пристъпят към принудително изпълнение, преди да се установи по безспорен начин дължи ли се задължението..

На следващо място е важно да се знае, че в полза на Банките е предвидена възможност в договорите за банков кредит да бъде записана кауза, съгласно която при неплащане на определен брой вноски  по кредита, на датата на която е следвало да се платят, неизплатените задължения по кредита стават автоматично изцяло предсрочно изискуеми, без да е необходимо каквато и да било покана за плащане на цялото задължение до длъжника. Това право е предоставено изключително в полза на банките. Други институции не могат да се възползват от него. Дори в договора за кредит, сключен с кредитори, които не са банки, да пише, че при неплащане на определен брой вноски по кредита, неизплатените задължения по кредита стават автоматично предсрочно изискуеми, такава клауза би била недействителна и няма да произведе правно действие. Кредитори –  вън от банките –  за да направят  вземанията си по кредита изцяло предсрочно изискуеми –  трябва да отправят покана до  длъжника да заплати задължението в определен срок и  да го предупредят, че при неплащане на задължението в указания срок, ще считат вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми. Няма ли такава покана до длъжника, кредиторът не може да  осъди длъжника да му заплати неизплатените задължения по кредита. Ако кредиторът предяви иск срещу длъжника, без да е направил кредита предсрочно изискуем, чрез отправяне на покана до длъжника, искът следва да бъде отхвърлен.

Това е важна разлика между договори, сключени с банки и такива, сключени с  други дружества –  кредитори. Освен, че е необходима покана до длъжника, кредиторът следва, при спор, да докаже, че същата е била изпратена на адреса на длъжника. /Поканите много често се изпращат с писмо с обратна разписка, което обаче не е доказателство за съдържанието на  изпратеното съобщение /.

В Закона за потребителския кредит изчерпателно са изброени  случаите, в които договорът за потребителски креди се счита за недействителен.  При недейсвтителни договори за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само сумата, която е получил по кредита и  нищо повече.

В случай на забава на някоя вноска по кредита, кредитополучателят дължи  лихва за забава върху просрочената вноска и нищо повече. Всички други претенции за възнаградителна лихва са неоснователни.

 

В договорите за кредити  може да се договаря лихва за ползването на отпусната сума. Възниква въпросът има ли предели размерът на лихвата, който може да се договаря. В някои договори годишната лихва е двуцифрено и дори – трицифрено число.

Критерий за това дали размерът на договорената лихва е допустим или е прекомерно завишен е размерът на законовата лихва. Същевременно обаче  законът не изисква размерът на договорената  между страните лихви да възлиза на законовата лихва. Съгласно действащото законодателство обаче, за да е валидна една договорка, тя не трябва да противоречи на добрите нрави. Ето защо именно  критерият добрите нрави,   е определящ за допустимия размер на договорената лихва. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.  Счита се, че ако договорената лихва надвишава с повече от три пъти  законната лихва, то така договорената лихва  противоречи на добрите нрави и следователно не се дължи, а ако е дадено и друго обезпечение  –  например учредена  ипотека върху недвижим имот за обезпечение на вземането на кредитора,  договорка за заплащане на лихва  надвишаваща двукратния размер на  законната лихва е  несъобразен с добрите нрави и следователно  такава неустойка не се дължи.

Клаузите  на договорите за  кредити, с които се предвижда изменение едностранно на лихвата от страна на банката, ако са сключени при общи условия, се явяват неравноправни клаузи, в случай, че начинът на промяна на лихвата е неясен. Неравноправните клаузи, ако бъдат признати за такива, са нищожни и не произвеждат правно действие.

Когато взимате кредити, обърнете внимание на съдържанието на договорите, а при невъзможност за заплащане на задълженията по кредита, информирайте се своевременно за правните възможности с оглед защита на интересите ви.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

  • Най-популярни статиии