Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Как да използваме възможностите на правото на ЕС

izpolzvane na vazmojnostite na ES

 Правото на Европейския съюз е обективирано в многобройни правни актове, които носят различни наименования – регламенти, директиви, решения, становища, препоръки. Всички тези актове имат различна юридическа сила – една част от тях са задължителни за държавите-членки, за техните граждани и за създадените от последните юридически лица, други актове са задължителни единствено за държавите-членки, а съществуват и актове, които нямат задължителна сила.

Освен това съществува и разделение на правото на ЕС на първично и производно. Първичното право на ЕС обхваща т.нар. „Договори“ – това са Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз. Най-общо те определят институциите, които могат да приемат актове, видовете актове, които могат да приемат различните институциите на Европейския съюз, както и правилата и процедурите за тяхното прилагане.

Производното право на ЕС се състои именно от актовете, които приемат различните институции на ЕС. Най-важните актове са регламентите и директивите, които се приемат съвместно от Съвета и Европейския парламент. Разликата между тях се обуславя от тяхното действие, а не от начина им на приемане.

Съгласно чл. 288 от ДФЕС „Регламентът е акт с общо приложени. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.“ Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение. Той се прилага пряко в държавите-членки, което означава, че не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, за да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя. Нещо повече, възпроизвеждането на регламента с издаване на вътрешни актове от страна на държавата-членка е нарушение на правото на ЕС. Със забраната за възпроизвеждането на регламента във вътрешни актове се осигурява еднаквото му приложение в целия ЕС.

„Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.“ – дефиницията на директивата също се съдържа в чл. 288 от ДФЕС.

За разлика от регламента директивата не се прилага пряко, тъй като адресати на директивата са единствено държавите-членки, а не и техните граждани. В определен период от време след приемане на директивата, държавите от своя страна са длъжни да приемат вътрешен акт, с който да се постигнат поставените от директивата цели. Т.е. държавите са свободни да изберат какъв акт ще приемат, но той трябва да е изпълнен с такова съдържание, което е в състояние да гарантира постигане на зададения от директивата резултат.

Очевидно е, че разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки, а техните граждани могат без да чакат предприемане на действия от държавата, да се ползват от правата, предоставени им от регламента.

При директивата обаче гражданите в известен смисъл са зависими от действията и най-вече бездействията на държавните институции. В тази връзка с основание може да се постави въпросът- какво ще стане с правата, които ни предоставя директивите, когато държавата не спази срока за въвеждането на разпоредбите от директивата във вътрешното законодателство или ги въведе погрешно и неправилно.

Отговор на поставените въпроси е дал Съда на ЕС в някои свои решения. С цел да се осигури постигане на поставените с директивите цели е прието, че лицата могат да се позовават директно на разпоредбите на директивите при следните условия:

  1. Директивата да определя правата по ясен, точен и конкретен начина, съответно предвидените задължения да бъдат безусловни;
  2. Държавата да е пропуснала срока за въвеждане на директивата в действие или я е въвела, но неправилно;
  3. На предоставеното от директивата право да кореспондира задължение на държавен орган, а не и на частно лице, т.к. директивите могат да възлагат задължения единствено на държавите, а не и на физическите и юридическите лица.

Къде обаче можем да защитим правата, които ни предоставят регламентите и директивите? Това са само националните ни съдилища. Когато смятаме, че дадено право е нарушено, можем да сезираме компетентния национален съд. Едва когато се наложи да бъде тълкувана правна норма от правото на ЕС, националните съдилища сезират Съда на ЕС с искане за тълкуване на нормата. Това е компетентността на Съда на ЕС – той не разрешава правни спорове и не можем директно да се обърнем към него с такова искане. Той обаче има изключителната компетентност да тълкува правото на Европейския съюз, което е изключително важно за неговото правилно прилагане от националните съдилища. Тази негова компетентност би могла да се сравни с тази на нашите върховни съдилища, които могат да издават тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Приликата между двете компетентности е най-вече в задължителната сила на тълкуването, което дава съда на ЕС за нашите съдилища т.е. след като е дадено такова тълкуване нашите съдилища са длъжни да прилагат нормата от правото на ЕС в същия смисъл.

                                                                                                      Изготвил:Ирена  Джаджарова


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар