Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ по материално правни въпроси 2013

sadebni-reshenia

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2 ОТ 12.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГК НА ВКС

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 225, АЛ. 3 КТ
Съгласно чл. 225, ал. 3 когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
По въпроса обаче по какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ имаше разногласия. В едни съдебни решения се приемаше, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено от работника или служителя преди незаконното уволнение. Според други решения обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се изчислява на база последното месечно брутно трудово възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение, но с уточнение, че размера му не може да бъде по- нисък от минималната за страната работна заплата за периода на недопускането. Според трета група съдебни решения, обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако работодателят беше изпълнил съдебното решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
С горепосоченото тълкувателно решение с прието за правилно становището, според което обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение на работника или служителя, получено преди незаконното уволнение, като същото не може да бъде по- малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането.

 

 

 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 21.10.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГК НА ВКС
ИСК ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 227, АЛ. 1, Б. „В“ ЗЗД


Съгласно чл. 227 от ЗЗД дарителят може да отмени дарението в случай, че надареният не му дава издръжка, от която той се нуждае.
Беше спорно в кои случаи може да се иска отмяна на дарението: дали във всички случаи, когато дарителят се нуждае от издръжка и дареният не му я дава или следва да се вземе предвид и материалното положение на надарения.
Прието е, че право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 25.01.2013 Г. ПО Т. Д. 3/2011 Г., ОСК НА ВАС
Административното производство по чл. 34, ал. 1 от зспзз се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на закона за собствеността и ползуването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 15.11.2013 Г. ПО Т. Д. № 3/2013 Г., ОСГТК НА ВКС
1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители).
2. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ззд.
Чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 29.01.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2012 Г., ОСГТК НА ВКС
Отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС
Разноски

1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.
5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.
8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
10. Държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител.
11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.
13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото.
14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.
15. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.
19. Понятието „разноски по прехвърлянето на имота“ по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална такса.
20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.
21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.
24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 11.01.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГК НА ВКС
Прекратяване на трудов договор чрез пълномощник на работодател
.
Работодателят може да прекрати трудовото правооношение на работника или служителя като упълномощи друго лице да прекрати трудовия договор, без значение какво е основанието за прекратяване на договора, включително и при дисциплинарно уволнение.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 27.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2012 Г., ОСГТК НА ВКС

1. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
2. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 21.03.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 11/2012 Г., ОСГК НА ВКС
Относно това ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се до охранително производство, различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове. Законът предвижда две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства – изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик.
Въз основа на това постановление, ако собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт – чл. 587, ал. 3 ГПК.
Констативният нотариален акт се ползва с доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателств.
Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариус.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 10.04.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 13/2012 Г., ОСГК НА ВКС
Разпределение на ползването на съсобствена вещ

1. Допустимо е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ.
2. В производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права.

 


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар