Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

ЕТО ЗАЩО Е ВАЖНО ОСНОВАНИЕТО, НА КОЕТО Е ПРЕКРАТЕНО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ!

zapoved_uvolnenie

Долните редове са посветени на обезщетението, което дължи работодателя на основание на чл.222, ал. 1 от Кодекса на труда. В посочената разпоредба са уредени няколко основания, въз основа на които работодателят би могъл едностранно да прекрати трудовото правоотношение с неговите работници или служители. Ще посоча същите в последователността, в която са изброени в закона:

–          закриване на предприятието или на част от него;

–           съкращаване в щата;

–           намаляване обема на работа;

–           спиране на работата за повече от 15 работни дни;

–           заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

         В изрично посочените по-горе случай  и при положение, че работникът или служителят не успее да си намери работа, то последният има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Плащането на това обезщетение е свързано с кумулативното наличие на посочените две предпоставки, а именно: прекратяване на трудовото правоотношение на някое от изрично посочените в чл. 222, ал. 1 основания и непостъпване на нова работа, съответно неполучаване на трудово възнаграждение в срок до един месец след уволнението.

      При наличието на тези предпоставки работникът/служителят има право да отправи писмена покана до работодателят, който да му изплати обезщетение в съответния размер. Максималният размер на това обезщетение е начислено и получено от работника трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. Обезщетението е дължимо за не повече от 1 месец т.е. в случая работодателят поема риска от невъзможността работникът да започне работа по друго трудово правоотношение. В описания случай отговорността на работодателят е безвиновна т.е. независимо от причините поради които работникът не може да си намери работа, работодателят дължи обезщетение на основание чл. 222 от Кодекса на труда, при описаните там предпоставки.

       Важно е да се знае, че времето, през което лицето е получавало обезщетение изплатено на основание чл.222, ал.1 от КТ се зачита за осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване. За този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителният стаж, който се води през този месец, през който работникът е бил без работа е само за фонд „Пенсии” за трета категория труд, независимо от категорията труд, по която е работило лицето преди уволнението. Здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя обаче върху обезщетенията, изплащани на основание чл. 222 от Кодекса на труда не са дължими, тъй като трудовото правоотношение е прекратено.

                                                                           Изготвил: Ирена Джаджарова


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар