c2c46898b6

При образуване на изпълнително дело  за събиране на дължими суми съдия-изпълнителите начисляват разноски по изпълнението. Длъжникът получава покана за доброволно изпълнение с препис от изпълнителния лист и констатира, че задълженията по изпълнителния лист са едни, а крайната сума, която съдия-изпълнителят търси е много по-висока. Поставя се въпросът винаги ли се дължат разноски на съдия -изпълнителя и в какъв размер и дължат ли се такива при доброволно изпълнение на задължението. 

Търсите информация за РАЗВОД?
Безплатна е-книга ще ви информира за важните особености.

         По тези въпроси, ВКС е дал отговор като е приел следното, а именно:

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното дело  само в два случая: 1.когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това или  2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски  в изпълнителното производство. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира и се задържа от съдебния изпълнител

Следва да се има предвид обаче, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител и не зависи от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението, като например такса за образуване на делото, за проучване имущественото състояние на длъжника и др.

Таксите, които се събират от държавния и от частния съдебен изпълнител са уредени в различни нормативни актове -  съответно в Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и   в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Таксите, които се заплащат имат различно предназначение.  Таксите, които се събират от държавния съдебен изпълнител, тъй като последният е орган, натоварен от държавата да извършва действия по принудително изпълнение, съставляват по съществото си държавни такси, докато частният съдебен изпълнител е физическо лице, на което държавата в възложила една публична дейност – дейността по принудително изпълнение и платимата на частния съдебен изпълнител такса представлява възнаграждение за положения от него труд.

.

 Когато изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител  и  длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение от него се събират всички дължими такси и разноски по изпълнението, с изключение на т. нар. окончателна такса по чл. 53 от Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК /по-долу е цитирана и самата законова разпоредба/. В тези случаи обаче длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови вноски /дори да не са били заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правни сложност на изпълнителното производство.

Ако обаче взикателят е поискал и съденият изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са били необходими, с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите изпълнителни действия още не са били извършени, длъжникът не отговаря за тези такси. Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посоченото от взискателя имущество, ако преди извършването му, длъжникът е предложил изпълнението да бъде насочено срещу друго имущество и предложението е било неоснователно отхвърлено от съдебния изпълнител.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и  длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от  взискателя авансови такси  /дори те да не са били платени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така  и т. нар. окончателни такси по чл. 26 от Тарифата на таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители.

Чл. 53 от Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК

 Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва:
а) до 100 лв. – 10 лв.;
б) от 100 до 1000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
в) от 1000 до 10 000 лв. – 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
г) от 10 000 до 50 000 лв. – 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
д) от 50 000 до 100 000 лв. – 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
е) над 100 000 лв. – 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
(2) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
(3) При частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.
(4) При изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) Таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2013 г.) От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането.