Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Ето къде се води дело за развод и за родителски права между живеещи в различни държави от ЕС

razvod

Регламент (ЕО) №2201/2003 е приложим относно международната компетентност по брачни дела и по дела за родителска отговорност. Регламентът представлява пряко приложимо право за българските съдилища и има предимство  пред нормите на вътрешното  законодателство, които му противоречат.

Регламентът  касае спорове  по две групи въпроси от областта на семейното право:

На първо място –  това са искове за развод и законна раздяла без прекратяване на брака /каквито нашата правна система не познава/ и искове за унищожаване на брака и втора група спорове – искове за право на упражняване, делегиране ограничаване, лишаване от родителски права, като в тази втора група отношения се включват и въпросите, свързани с определяне на режим на свиждане между родителят, който не упражнява родителските права с детето, както и въпроси, касаещи имуществото на детето.

В чл.3 от Регламента се съдържат правилата за определяне на компетентния съд при бракоразводни дела с международен елемент. Предвидени са множество алтернативни компетентности, без да е изградена йерархична последователност между тях. Прието е, че брачният иск може да се предяви: 1. пред съд на държавата членка, в която страните са имали обичайно местопребиваване; 2. или са имали последно обичайно местопребиваване и единият от тях е все още там; 3 или само ответникът има обичайно местопребиваване; 4.или ищецът има обичайно местопребиваване, ако преди предявяването на иска поне една година е живял в тази държава, а ако ищецът е гражданин на тази държава – достатъчни са  6 месеца преди предявяването на иска да е живял в нея.

Международната компетентност относно дела, свързани с родителската отговорност по Регламент (ЕО) №2201/2003 е определена с оглед интересите на детето и в съответствие с критерия за териториална близост. Компетентността, по правило, е по обичайното местопребиваване на детето. Интересите на детето налагат дела, свързани с родителската отговорност, да се гледат пред съда, на чиято територия  се упражняват родителските права, т.е., където живее детето. Меродавен е моментът на подаване на исковата молба.

Компетентността на съда по местоживеене на детето се запазва до три месеца относно искове за изменение  на правото на лични отношения с детето и в случите, когато детето се премести правомерно в друга държава- членка, когато родителят с право на лични отношения остане да живее в първата държава. Родителят  с право на лични отношения може да приеме мълчаливо компетентността на втората държава ако се яви на делото и не направи възражение, че делото следва да се гледа  от съда на държавата по местоживеене на детето.

Съгласно чл. 12 от Регламента, иск за родителска отговорност може да се предяви за съвместно разглеждане с брачен иск пред съда, разглеждащ брачния иск между родителите, при следните условия: 1.единият от съпрузите да упражнява родителските права по отношение на детето; 2. страните  по брачния иск да са признали компетентността на съда, пред който делото е висящо и 3. компетентността да е в интерес на детето.  И трите предпоставки трябва да са налице едновременно.

Регламентът урежда и въпроса къде следва да се гледа делото с оглед присъствието на детето, като присъствието е място различно от обичайното местопребиваване на детето. Това ще са случаите, при които не може да се установи обичайното местостопребиваване на детето и няма заведено бракоразводно дело. Идеята е съдът на държавата, в която се намира детето да вземе мерки за неговата закрила.

Ако съдът, пред който е предявено делото за развод или иск за родителски права установи, че не е компетентен да разгледа спора, прекратява делото.

Регламентът познава и института на т. нар. „компетентност на по-подходящ съд“. Съгласно това правило, възможно е съдът, пред който делото е обравувано и който е компетентен да разгледа спора, да спре делото пред него, ако прецени, че  е по-подходящо друг съд да разгледа спора. В този случай делото се премества за разглеждане пред съд на друга държава, който се счита за по-подходящ. Преместване на делото може да стане по искане на една от страните или по инициатива на съда, но в последния случай е необходимо съгласието поне на една от страните по спора. Слуачи, в които по-подходящ би бил съдът на друга държава, а не там, където първоначално е предявен искът са например спорове относно мерки за управление на имущество на детето, което се намира в друга държава. Тогава по-подходящ би бил съдът, където се намира имуществото.

Независимо от определения в Регламента ред за разглеждане на делата, в неотложни случаи съдът на държава-членка може да определи привременни мерки съгласно своето вътрешно законодателство по отношение на лица и имущество, намиращи се в тази държава, независимо от разрешаването на крайния изход по спора от съда на друга държава-членка. Такъв ще е случаят при постановяване на привременни мерки относно режим на свиждане между дете и баща, когато детето се намира при свои баба и дядо в България, независимо, че се води бракоразводно дело в друга страна-членка. Привременните мерки прекратяват действието с постановяване на решение по същество на спора.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар