Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Прекратяване на изпълнителното дело при бездействие

prekratqvane_delo

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че  в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигна наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.

След прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, Взискателят може, след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, да получи изпълнителния лист и да образува ново изпълнително производство. Ако обаче взискателят не образува ново изпълнително производство, извършените изпълнителни действия след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, нямат правно действие по отношение на длъжника и могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.  Ако Взискателят образува ново изпълнително дело, длъжникът ще дължи по новообразуваното изпълнително дело, стига вземането междувременно да не се е погасило по давност, а ако междувременно вземането се погаси по давност, Длъжникът може да оспори вземането като се позове на изтеклата давност, като за целта следва да предяви иск пред надлежния съд. Дали след като изпълнителното дело бъде прекратени по силата на закона взискателят ще образува ново изпълнително дело зависи от волята на взискателя и Длъжникът няма какво да направи, за да се предпази от ново изпълнително дело въз основа на стария изпълнителен лист.

Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две:  непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя  и изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на Взискателя. Взикателят е този, който трябва да посочи  какви изпълнителните способи за събиранена вземането да приложи съдебния изпълнител. В някой случай Взискателите подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение а длъжника –  например н да бъде наложен запор или възбрана върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия прекъсва двегодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, след което започва да тече нов срок.

Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.

Много често,  като изпълнителен способ за събиране на вземания се налага запор върху  вземания на длъжника , върху трудовото  му възнаграждение или пенсия /ако размерите им позволяват това/. В този случай третото задължено лице /работодателят, НОИ/ са длъжни да превеждат съответна част от заплатата/ пенсията  в полза на съдебния-изпълнител.  От значение във връзка с прилагането на  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е дали длъжникът изплаща доброволно задълженията си или те се събират по принудителен начин –  чрез удръжки върху негови запорирани вземания. В случай, че длъжникът плаща доброволно, след изтичането на двегодишен срок, в който не са предприети изпълнителни действия от страна на съдебния – изпълнител по молба на взискателя, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, независимо, че дългът може и да не е изплатен все още. Ако обаче в продължение на двегодишен срок  сумите постъпват по принудителен ред, тогава изтичането на този срок не е предпоставка за прекратяване на изпълнителното дело.

Във връзка с прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, следва да се има предвид, че съществува възможност, по силата на чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители Взискателят по силата на договор да възложи на частния съдебен изпълнител да извърши каквито изпълнителни  действия счете за добре във връзка със събиране на вземането. В този случай разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 не намира приложение. Изпълнителното производство не се прекратява по силата на закона независимо,че след възлагането на правомощията по чл. 18, взискателят не е отправял никакви искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия. Ако обаче Взискателят не внесе разноски  във връзка с предложените му от съдебния-изпълнител способи за изпълнение, следва изпълнението да бъде прекратено именно на това основание и ще се стигна ддо идентичен резултат  с този по чл.433, ал. 1, т. 8.

Настоящото изложение не е правна консултация и във всеки един случай има редица особености, които следва да се съобразят.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар