Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Погасителна давност

c2c46898b6

Погасителната давност е период от време, през който Кредиторът на едно задължение бездейства, като след изтичането на съответния период, Кредиторът не може да  търси изпълнение от длъжника по принудителен ред, стига длъжникът да направи възражение за изтекла давност.

При различните правоотношения давностния период, с изтичането на който  правата на Кредитора се погасяват е различен, а и моментът, от който започва да тече този срок, също е различен.

Така например при периодичните задължения, давността започва да тече от момента, в който  е следвало съответната вноска да бъде изплатена.

При срочните задължения,  страните договарят срок, в който задължението да бъде изпълнено и  при неизпълнение, претенцията на кредитора се погасява с изтичане на давността, считано от момента, в който  задължението е трябвало да бъде изпълнено. Ако не е уговорен срок за изпълнение на задължението, погасителната давност тече от сключването на договора.

При договор за влог, правото на кредитора да иска връщане на даденото във влог възниква  не от момента на сключването на сделката, а от момента на прекратяването й.

При непозволено увреждане, давността тече от момента на увреждането, а ако извършителят не е известен – давността тече от момента на откриването на извършителя.

При неустойка за забава давностт тече от последния ден на забавата.

При неоснователно обогатяване – при липса на правно основание  погасителната давност тече от деня на получаване на престацията. При неосъществено основание начало на погасителната давност  е денят, в който настъпва невъзможността да се осъществи основанието; При отпаднало основание – началният момент на давността е  денят, в който основанието е отпаднало.

При предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, въпросът за давността се поставя в два аспекта: относно обявяването на предварителния договор за окончателен и относно връщане на платеното по предварителен договор, който не може да стане окончателен.

Относно първият въпрос – ако не е уговорен срок или отлагателно условие, искът за обявяване на предварителния договор за окончателен може да се предяви  в петгодишен срок от сключването на предварителния договор;

Относно вторият въпрос –  ако бъде отхвърлен искът за обявяване на предварителният договор за окончателен, погасителната давност за връщане на платеното тече от деня на влизане в сила на решението, с което искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е отхвърлен.

При подобрения в  имот, давността за вземането за подобренията тече  от момента, в който владението на имота премине в държане или бъде смутено от предявяването на иск за имота.

При продажба – давностният срок относно иска за недостатъци тече от момента на предаването на вещта.

При вреди от трудова  злополука – от момент на настъпване на злополуката.

При застраховки – от дена на настъпване на злополуката.

За правото на наследник, спомогнал за увеличаване на наследството приживе на наследодател, да  иска това увеличение да се пресметне в негова полза и да бъде възмезден с имот или с пари, давността е петгодишна тече от момента на предявяване на иск за делба  на наследствените имоти и.

Давността за погасяване на публични задължения е 5 годишна и тече от  01 януари на следващата година, през която задължението е трябвало да се плати. Независимо от спирането и прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, задължението се погасява с изтичане на 10 годишна давност.

В наказтелното право  има давност за наказателно преследване и давност за изпълнение на наложено вече наказание.

В администартивно-наказателното право административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба; шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание., като тези срокове текат считано от датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В тези случаи давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, указан по-горе, като това правило не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в указния по-горе срок е образувано изпълнително производство.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар