Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Домашно насилиe

domashno nasilie

За домашно насилие, съгласно закона, се счита всеки акт на физическо,  психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, а също така и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Защита от домашно насилие може да търси всяко лице, което е  пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; лице, с което е живяло или живее на съпружески начала,  лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата за защита от домашно насилие  може да се подаде от пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст; от брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; от настойника или попечителя на пострадалото лице; от директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Молбата следва да се подаде най-късно в едномесечен срок от извършването на акта на домашно насилие. Молбата се подава до районния съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице. Прпис от същата  се връчва на насрещната страна, заедно с призоваването  за разглеждане на молбата в открито заседание.

Особеното при случаите на домашно насилие, е че актовете на насилие в преобладаващия брой от случаи се извършват, в семейна среда, поради което обикновено няма свидетели – преки очевидци на случилото се, чрез показанията на които да може да се докаже по несъмнен начин какво точно е станало, поради което законодателят е предвидил особен начин за доказване на извършителството на домашно насилие.

На първо място законът предвижда, че доказаването на насилието може да стане с всички доказателствеи средства, предвидени в действащото законодателство, но освен това е предвидил и възможност  акта на насилие да бъде установяван чрез декларация на пострадалото лице за извършеното спрямо него посегателство. Фактите, посочени в декларацията на пострадалото лице се считата за достоверни, а в тежест на  лицето, което е посочено за извършител е да докаже, че тези обстоятелства не отговарят на истината. За да бъде годно доказателство обаче, декларацията трябва да отговоря на определени изисквания на закона. В същата е необходимо да се посочи датата и мястото на извършването на акта  на домашно насилие, конкретните обстоятелства, причините и последиците, настъпили в резултат на домашното насилие.

За доказателства по делото се приемат и протоколите, докладите на органите на Социалните служби, на психолози и на специалисти, консултирали пострадалите лице.

Доказателства са и освидетелстващите съдебномедицински удостовереня, издадени на пострадалото лице, като чрез тях се установява не не само настъпилите увреждания на пострадалия, но също така могат да се ползват за установяване на мехнанизма на настъпване на увреждането.

Органите на МВР, от своя страна, са длъжни да представят  преписи от заведени преписки при тях във връзка с постъпили жалби за домашно насилие, ако има такива.

След изясняването на правната и фактическата страна по спора, ако съдът счете, че е налице домашно насилие, издава заповед за защита от домашно насилие, в която се посочват конкретни действия от извършването, на които следва да се въздържа извършителят спрямо пострадалото лице. Тези мерки са различни в зависимост от конкретния случай и съответната необходимост от защита и могат да бъдат: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;мерки свързани  с определяне местоживеенето на децата;задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Във всички случаи, когато  съдът с решението си намери, че е налице акт на домашно насилие налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

В случаите когато съдът прецени, че молбата за защита, предявена пред него съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, съдът в закрито заседание, без призоваване на страните, издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В тези случаи със своя окончателен акт съдът издава заповед за защита или ако счете, че не е извършено домашно насилие обезсилва заповедта за незабавна защита.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и при необходимост се привежда в изпълнение чрез органите на полицията.  При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар