Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Задължителна застраховка гражданска отговорност

grajdanska otgovornost

При задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователят следва да обезщети вредите, които застрахованият е причинил в резултата на свои виновни действия или бездействия на трети лица.

На обезщетение подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, дори и когато те не са могли да бъдат предвидени.

Нерядко застрахователят отказва да плати застрахователно обезщетение на увредените лица с мотива, че не е установено дали водачът на МПС, от което са произтекли вредите е действал виновно или не, поради което застрахователят счита, че не може да се ангажира изобщо отговорността на застрахования по „Гражданска отговорност” водач на МПС, поради което застрахователят отказва да покрие настъпилите вреди. В тези случаи не остава друг път за защита на увреденото лице, освен да предяви претендиите си по съдебен ред.

По закон водачът на МПС,от управлението на което са настъпили вреди се счита за виновен, до доказване на противното .

В някои случаи настъпилото увреждане, съставлява същевременно и престъпление по Накзателния кодекс. В тези случай се води наказателно производство. Присъдата на наказателния съд, която е влязла в сила е задължителна за гражданския съд /пред който се претендира обезщетение за вреди/ за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Когато обаче  наказателното производство бъде прекратено или изобщо такова не бъде образувано, тъй като деянието не съставлява престъпление, тогава в производството пред гражданския съд следва да се доказва дали водачът на МПС има вина за настъпване на застрахователното събитие и следователно длъжен ли е застрахователят да плати  на увреденото лице.

Ако застрахователят не желае да плати, той трябва да доказва, че застрахованият не е виновен за причинените вреди. Застрахованият няма да носи отговорност / а оттам и застрахователят няма да плати/ за причинените вреди, в случай, че са налице обстоятелства, които изключват вината на застрахования. Такива обстоятелства ще са налице при непреодолима сила или случайно деяние.

Застрахователят може да направи възражение също така, че е налице съпричиняване на вредата от страна на увредения. Дори да успее да докаже това свое твърдение в процеса, то при съричиняване е възможно да се намали размера на обезщетението, но не може да отпадне изцяло отговорността на застрахователя да плати.

В гражданския процес, за да се установи виновен ли е застрахованият водач за настъпване на ПТП следва да се установи механизмът на настъпилото пътнотранспортно проишествие. За тази цел на практика се ангажират съответните доказателства по делото. Такива доказателства ще бъдат автотехническа експертиза , вещото лице, по която следва да установи какъв е бил механизмът на осъществяване на проишествието, както и свидететли – очевидци на проишествието.

В случай, че не бъде доказано, че застрахованият не е виновен за настъването на ПТП, то  същият ще носи отговорност за причинените вреди и тъй като е застрахован по „Задължителна гражданска отговорност”, застрахователят следва да заплати стойността на причинените вреди.

Пострадалият, а в случай на смърт, настъпила от увреждането – неговите наследници, могат  да търсят обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Имуществените вреди на пострадалия ще се изразяват  в  загубата на неговото имущество, а ако същият е претърпял телесна повреда от увреждането, че има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от телесната повреда.

Ако пострадалият е претърпял телесна повреда, от която е насъпила временна или трайна неработоспособност, той ще има право на обезщетение за разликата между получаваните от него трудови доходи до момента на увреждането и обезщетението за временна или трайна неработоспособност. Пострадалият ще има право  и на неимуществени вреди –  за претърпените от него болки и страдания, които се определят от съда по справедливост във всеки един отделен случай.

При смърт на пострадалия, настъпила в резултат на увреждането, право на обезщетение ще имат неговите наследници. Те също имат право на имуществени и неимуществени вреди. При тях имуществените вреди ще се изразяват в издръжката, която са получавали или която е следвало да получават от починалия. Неимуществените вреди на близките на починалия  се изразяват в преживяната от тях скръб, поради смъртта на техния близък.

Предвид всичко, казано по-горе, считам, че при отказ  на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, дължимо по „задължителноа гражданска застраховка”, следва правоимащите лица да търсят правата си по установения за това ред, тъй като в противен случай е възможно техните законни права да се окажат незащитени


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар