Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Забрана на служители да извършват конкурентна дейност при напускане

zabrana-za-konkurentna-deinost

Клаузи за неконкуренция

Много често в трудовите договори, изготвяни от работодателите фигурира клауза, която съдържа ограничения за работа при друг работодател след прекратяване на  настоящото трудовото правоотношение, както ограничения и за започване на собствен бизнес със същия предмет на дейност.

Примерно формулирана такава клауза изглежда по следния начин: „Служителят няма право да извършва дейност в друга компания, която е със същия или със сходен предмет на дейност ”, както и „Служителят се задължава да се въздържа от учредяване на собствена фирма със същия или сходен предмет на дейност”.

Понякога дори се уговарят неустойки за неизпълнението на подобни уговорки в трудовия договор в размери, многократно надвишаващи получаваното трудово възнаграждение. В повечето случаи служителите не се замислят при започване на работа, но започват да се притесняват, когато става въпрос да напуснат работа и да започнат нова в същия или сходен бранш.

Трябва да се обърне внимание, че така формулирани клаузите са абсолютно нищожни и не пораждат никакво правно действие. Те противоречат на Конституцията на Република България и по-специално на следните разпоредби от Върховния закон:

  • Чл. 19, ал.2 от Конституцията – „Законът създава и гарантира  на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

Изначалната забрана за извършване на конкурентна на дружеството-работодател дейност противоречи на така посочения конституционен текст и макар да е уговорена в трудовия договор, тя не може да породи действие. Когато е предвидена неустойка за нейното неизпълнение, тя също не може да породи своето действие, тъй като когато задължението, за което е уговорена е нищожно няма как да се дължи неустойка за неговото неизпълнение.

  • Чл.48, ал.1 от Конституцията – „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаването на условия за осъществяване на това право” и Чл.48, ал.3 от Конституцията – „Всеки гражданин избира свободно своята професия и място на работа”.

Така цитираните конституционни норми посочват правата, които всеки български гражданин притежава и които няма как да бъдат отнети с подписването на трудов договор, съдържащ клауза за неконкурентност. И понеже нормите на Конституцията имат пряко действие, то те могат да бъдат приложени от българските съдилища при възникнал подобен спор между работодател и работник.

Съдебната практика също счита подобни клаузи в трудовите договори за недействителни и следователно непораждащи правно действие. По съществото си клаузите предвиждащи задължение за въздържане от извършване на същата или сходна дейност при друг работодател или ограничаващи стартирането на собствен бизнес са най-малкото некоректни и дори да присъстват в трудовия договор те не произвеждат правно действие.

От друга страна това противоречи и на пазарната логика, тъй като никой работодател не трябва да очаква от работниците, които са се специализирали в дадена област да преустановят дейността си в тази област след прекратяване на трудовото си правоотношение.

Трябва да се посочи също, че българското, а също така и европейското законодателство насърчава конкуренцията като нормалното състояние на пазара, включително и на пазара на труда. Поради тази причина клаузите, вменяващи задължения за въздържане от упражняване на дадена професия или дейност противоречат на позитивното българско и европейско право.

Клаузи за лоялност и конфиденциалност

Много по-опасни могат да се окажат клаузите в трудовите договори, които задължават работника като страна по договора да не разгласява производствените и фирмените тайни на фирмата, с която се намират в трудови правоотношения. Подобни клаузи следва да посочват изчерпателно информацията, която се счита за производствена тайна и която следва да не се разгласява от работника/служителя нито по времето на действие на трудовото правоотношение, нито след неговото прекратяване.

Когато клауза в сключения трудов договор регламентира подробно конфиденциалната информация, то тя е напълно действителна и може да породи своето действие. Когато се сключва трудов договор трябва внимателно да се четат подобни клаузи и да не се пренебрегва тяхното действие.

Следва да се има предвид, че за да се претендира обезщетение за неизпълнението на задължение за конфиденциалност следва да се докажат конкретните вреди, които работодателят е понесъл от неспазването на такова задължение. Следва да се докаже и неправомерно действие на задълженото лице. Пример за такива вреди може да бъде привличането на клиенти на стария работодател към новия; разпространяването на информация относно производствената технология на фирмата-работодател и други подобни.

Изготвил: Ирена Джадажарова


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар