Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Какво става ако застрахованият не каже всичко при застраховка

080404ceo-0353.jpg

АКО ЗАСТРАХОВАНИЯТ НЕ КАЖЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРА

При сключването за застрахователен договор застраховният е длъжен да съобщи на застрахователя всички данни, които са му известни и имат занчение за риска.  При увеличавне на риска, застрахованият е длъжен да съобщи новите факти и обстоятелства, които водят до изменението на риска, като това задължение трaе през цялото време на действие на договора. Не е налице неизпълнение на това задължение на застрахования обаче в случай, че застрахованият не е съобщил съществени обстоятелства относно риска, за чието съществуване той не е имал представа или ако рискът се е увеличил в резултат на негови невиновни действия или бездействия.

При неизпълнение на задълженията  на затрахования застрахователят има няколко възможности: да  прекрати договора, да измени застрахователната сума, застрахователната премия, времетраенето на договора или да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Застрахователят не може да избира произволно, кое от законово предоставените му права да упражни. Упражняването на тези права става от застрахователя извънсъдебно чрез отправяне на писмено едностранно волеизявление до застрахования. Прекратяването на договора може да се извърши само за вбъдеще и до момента на прекратяването му застрахователят не дължи връщане на застрахователните премии, които е получил.

При сключването на застрахователния договор, застрахованият следва да отговори на писмено поствени въпроси от застрахователя, които са съществени за застрахователния риск. От  друга страна неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание а прекратяване на застрахователния договор, за едностранното му изменение от застрахователя или за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. При спор дали застрахованият  съзнателно е укрил дадено обстоятелство, при знанието на което застрахователят не би сключил застрахователния договор или би сключил договора, но при други условия, застрахователят следва да доказва, че застрахованият умишлено не е изпълнил своето задължение за съобщаване на съществени обстоятелтва за естеството и размера на риска като следва да докаже наличието на  знание на застрахования за това обстоятелство.

Законът различава съзнателно неточно обявяване или премълчаване и несъзнателно неточно обявяване.

При съзнателното неточно обявяване или премълчаване застрахованият  е знаел или  е допускал, че въвежда в заблуждение застрахователя. От своя страна застрахователят ако знаеше за укритити факти и обстоятелства, нямаше да сключи застрахователния договор или щеше да го сключи, но при други условия. Необходимо е също укритото обстоятелство да е в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие или да е от значение за размера на застрахователното обезщетение. Застрахователят  има две възможности: той може да прекрати договора или да измени същия. Застрахователят не може произволно да избира дали да прекрати или да измени договора. Той има право да прекрати договора само ако обстоятелствата са от такова естество, че застрахователят не би сключил договора, ако знаеше за него. Във всички останали случаи той трябва да предложи изменение на договора.

Прекратяването на договора се извършва с едностранно предизвестие, отправно до застрахователя в срок от един месец от узнаването на обстоятелството. На знанието  на застрахователя се приравнява знанието на всеки негов служител, натоварен с констатиране на нарушние от страна  на застрахования. Застрахователят следва да посочи в уведомлението за прекратяване мотивите и основанията за това. Независимо обаче, че застрахователят е направил волеизявление за прекратяване на договора, ако е настъпило застрахователното събитие, а укриването или премълчаването на даден факт не е оказало никакво влияние върху настъпването на застрахователото събитие и размера на причинената вреда, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение. В останалите случаи застрахователят се освобождава от задължение за плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.

Прекратяването на застрахователния договор може да се извърши още и чрез конклудентни действия. Такъв ще е случаят ако е настъпило застрахователнотто събитие и застрахователят откаже да плати поради  обстоятелството, че застрахованият съзнателно  неточно е обявил или премълчал факти и обстоятелства от съществено значение за риска или за размера на застрахователното обезщетение, за които ако знаеше, застрахователят не би сключил договора.

При съзнателно премълчаване и погрешно съобшено обстоятелство, застрахователят има право освен да прекрати договора и да не плати застрахователното обезщетение,   да измени договора, ако той знаейки за това обстоятелство би сключил договора, но при други условия. В едномесечен срок от узнаването застрахователят може да иска да бъде изменен договора. Застрахованият  може в двуседмичен срок да приеме предложението за изменение на договора. Ако не направи това, договорът се прекратява за вбъдеще. Ако обаче преди да бъде изменен договорът, настъпи застрахователното събитие, застрахователят дължи обезщетение съобразно първоначално договорените условия, дори премълчаването или погрешното съобщаване да е оказало въздействие върху събитието.

Несъзнателно неточно обявяване

При несъзнателното нечточно обявяване застрахованият не е знаел за даденото обстоятелство, без значение е дали е могъл или е бил длъжен да знае. В този случай застрахователят може да иска само изменение на договора. Изменението на договора може да стане по взаимно съгласие. Всяка от страните може да отправи писмено предложение за изменение на договора в двуседмичен срок от узнаването на обстоятелството. Другата страна има двуседмичен срок за приемане на предложението. Ако предложението бъде прието, договорът се изменя по взаимно съгласие, ако не бъде прието, предложителят може или да прекрати договора или да го приеме такъв какъвто е бил. За прекратяване трябва писмено да се уведоми другата страна. Ако договорът  бъде прекратен, не се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, ако  договорът не бъде прекратен и настъпи застрахователото събитие, застрахователят няма право да откаже да плати застрахователното обезщетение, а може само да намали размера на същото .


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар