Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Обезщетение от работодателя при трудова злополука или професионална болест

Pensive construction worker

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.


Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните.
Следва да се има предвид, също така, че е налице е трудова злополука и когато се е стигнало до внезапно увреждане на здравето на работника или служителя станало при работата й в интерес на предприятието – работодател, което е причинило временна нетрудоспособност.
Ето и някои конкретни въпроси, свързани с приложението на чл. 200 от КТ и тяхното разрешаване:
1.Може ли работник или служител да търси обезщетение за причинените му вреди, ако те са резултат на трудова злополука или професинална болест и са му причинили трайна неработоспособност под 50%?
Тъй като са били налице разнопосочни съдебни решения, в едни от които съдът е приел, че това е възможно, а в други е отрекъл тази правна възможност, ВКС е постановил свое решение за уеднаквяване на съдебната практика по този въпрос като е приел, че РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ МУ ВРЕДИ, АКО ТЕ СА РЕЗУЛТАТ НА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ИЛИ ПРОФЕСИНАЛНА БОЛЕСТ И СА МУ ПРИЧИНИЛИ ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ и когато намалената работоспособност е ПОД 50%. Правният довод за този извод е, че увреденият работник или служител може да търси обезщетение за причинените му вреди, щом те са резултат от трудова злополука или професионална болест и са му причинили трайна неработоспособност, а такава е налице и когато е под 50%.

2. Може ли увреденият работник или служител да получи обезщетение от работодателя, ако наред с това получава пенсия за инвалидност или обезщетение на временна неработоспособност?
Отговорът на този въпрос е положителен. В този случай обезщетението от общественото осигуряване е от значение само за размера на дължимото от работодателя обезщетение.

3. Как се изчислява размерът на обезщетението, дължимо от работодателя при увреждане на работника или служителя, ако той получава обезщетение за временна или трайна намалена работоспособност и работодателят е предложил на работника или служителя да заеме друга длъжност, съобразена с намалената му работоспособност, но работникът е отказал?
В този случай при определяне на обезщетението следва да се приспадне размера на брутното трудово възнаграждение за исковия период, което работникът би получавал, ако е приел да заеме предложена от работодателя длъжност, съобразена с намалената му работоспособност.

4. До кой момент работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?
Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО – чл. 200, ал. 3 от КТ. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл. 68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване.

5. Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди?
Няма пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим.

6. Могат ли да се претендират неимуществени вреди?
Могат да се претендират неимуществени вреди / болки и страдания/ на основание чл. 52 от ЗЗД.

7. Дължи ли се ново обезщетение при влошаване на състоянието на увредения работник или служител?
В случай, че здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

8. При влошаване на състоянието на увредения работник или служител дължи ли се обезщетение за имуществени вреди?
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

9.От кой момент се дължи обезщетение при влошаването на състоянието на увредения работник или служител?
Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение.

10. Кой е компетентният орган, който определя налице ли е влошаване на състоянието на увредения работник или служител? –
ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на увредения работник или служител и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно основание

11. Как ще отговарят работодателите, когато те са повече от един във връзка с обезщетението при трудова злополука?
В случай, че с експертното решение на ТЕЛК, бъде установено, че полаганата при даден работодател/ работодатели, когато те са повече от един/ е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя, може да се търси обезщетение от ВСИЧКИ тези работодатели .

12. Могат ли да бъдат оспорвани решенията на ТЕЛК и реда за това?
Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.

13. Какво се случва, ако и работникът или служителят е допринесъл за настъпването на увреждането?
И в този случай работодателят дължи обезщетение за вредите, настъпили от трудовата злополука, размерът на което обезщетение може да бъде намалено при установяване на груба небрежност от страна на служителя или работника при допускането на трудовата злополука.

Гореизложеното съставлява само част от въпросите, които поставя на разглеждане нормата на чл.200 от КТ.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар