pogasitelna_davnost

Погасителната давност представлява период от време, през който Кредиторът на едно задължение е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита  за упражняването на това му право по принудителен ред.  Погасяването на правото на Кредитора обаче не настъпва  със самото изтичане а времето, предвидено в закона, през което той е бездействал. Необходимо е Длъжникът да направи волеизявление, с което да се позове за изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се направи пред съд или съдебен изпълнител.

Позоваването на погасителна давност е средство за защита на Длъжника и то се прави само като възражение по предявен от Кредитора иск или образувано от последния изпълнително дело. В резултат на извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само правото на Кредитора да търси правата си чрез намесата на  държавата /съда /съдебния изпълнител/, а не и правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако Длъжникът все пак изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това, което е изпълнил, въпреки че погасителната давност в негова полза е изтекла.

Не  всички искове се погасяват по давност. Така например не се погасяват по давност: исковете за собственост, искът за делба, искове за развод, установителните искове, възраженията.

Давностните срокове  не са еднакви за всички задължения. Петгодишен давностен срок е предвиден за всички искове, за които не е предвиден друг срок. Тригодишен давностен срок е предвиден за исковете за вземания от възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Началният момент, от който започва да тече давностният срок започва да тече по общо правило от момента, в който се поражда правото на Кредитора да заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на правоотношението. При облигационнните задължения това право възниква към момента, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни, давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението. В случай, че Длъжникът се е задължил да бездейства, той трябва да се въздържа от извършването на определени действия, като правото на иск ще възникне от момента на нарушаване на задължението за бездействие. При непозволено увреждане , начален момент, в който започва да тече погасителната давност е откриването на дееца.

Спиране на погасителната давност.


В периода от време, през който Кредиторът не може да упражни правото си на иск, давностният срок се спира. При спирането изтеклият до момента на спирането период от време се взема предвид, а след отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането, давностният срок продължава да тече и се събира със срока, който е изтекъл до момента на спирането. През времето, когато давностният срок е спрял, иск може да бъде предявен и правото на Кредитора се ползва със защита.  Основанията за спиране са изчерпателно изброени в закона, а именно: между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; между съпрузи; за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; докато трае съдебният процес относно вземането.

Прекъсване на погасителната давност.

С порекъсването на погасителната давност се заличава изтеклото до момента време. Прекъсването е уредено по еднакъв начин за всички давностни срокове и основанията за това са следните: 1.Признаване на вземането от Длъжника. С признаването само се декларира съществуване  на правото на Кредитора, не е необходимо признаването да включва готовност или намерение за изпълнение. Освен това признанието има действив, ако задължението съществува към момента на извършване на признанието. Признанието може да е изрично или мълчаливо. Изрично е признанието, направено с искане до кредитора да се отложи срокът на изпълнение, да се приеме частично изпълнение, да се извърщи разсрочване на плащането. Мълчаливо признание ще е налице, ако например се изплатят лихвите по едно задължение, ако Длъжникът предложи обезпечение на вземането. Признанието трябва да бъде направено до изтичане на давностния срок, адресирано до Кредитора или до негов представител,  в противен случай, то няма действие.

2.Предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помиритекно производство, стига те да бъдат уважени.

3.Предприемане на действия по принудително изпълнение.

Длъжникът може да се откаже от изтекла в негова полза погасителна давност с едностранно волеизявление. Може да бъде извършен частичен или пълен отказ от давностния срок. Отказът се различава от признанието, по това, че признанието има действие от извършването му и предполага неизтекла погасителна давност, а отказът може да се извърши само след като давността е изтекла.