Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Защита на владението

Memory Belt
Creative Commons License photo credit: GollyGforce

Владението е фактическа власт върху един имот, като лицето, упражняващо фактическата власт върху имота, счита имота за свой. Владението не е право а факт,  но законът предоставя защита на това фактическо положение, тъй като от една страна в повечето случаи фактическото положение, отговаря и на правното такова, а от друга страна защитата на владението е средство за предотвратяване на самоуправни нарушения.

Владението се защитав с искове по чл. 75 и  чл. 76 от Закона за собствеността, по които се доказва само факта на владението и извършването на нарушението.

Съгласно Чл.75 от ЗС „Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот включително сервитут,  което е продължило повече от шест месеца, може да бъде защитено срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок”

С този иск се защитава владението върху недвижим имот, вещно право и сервитут. Иск не се отнася за защита на движими вещи.

Искът може да бъде предявен от владеелец на имота, този който държи имота, смятайки го за свой, но не и от държател на имота.

Когато недвижим имот се владее едновременно от повече от едно лице, всеки от владелжите може да предяви иска, както срещу останалите владелци на имота, така и срещу трети лица. Може да се защитава с владелчески иск както целият имот, така и всяка част от него.

Нарушението на владението представлява действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца  върху имота изцяло или отчасти.

Предпоставка за предявяване на този иск е владението да е продължило непрекъснато повече от шест месеца. В случай, че бъде доказано, че имотът е бил владян  в различни времена, предполага се, че е бил владян и в промеждутъка. Необходимо е  владението да е продължило повече от шест месеца от момента на нарушението назад във времето.

Ответник е всеки нарушител на владението. Нарушител е този, който първоначално е отстранил фактическата власт на владелеца, както и този, който е получил владението от нарушителя и с действиятя си отстранява фактическата власт на владелеца върху вещта.

Искът може да има за предмет, в зависимост от характера на нарушението;

–          прекратяване на нарушението чрез осъждане на нарушителя да прекрати действията, с които  извършва нарушението;

–          възстановяване на отнетото владение, чрез осъждане на ответника да предаде вещта на ищеца;

–          възстановяване на вещта в състоянието преди нарушението;.

Когато с нарушението са причинени вреди на владелеца, той може, заедно с иска за  защита на нарушеното владение, да иска обезщетение за тези вреди. Иска за обезщетение почива на основата на непозволеното увреждане, поради което нарушението следва да бъде извършено виновно. Могат да се търсят всички претърпени вреди.

Искът  по чл. 75 може да се предяви в шестмесечен срок от деня на нарушението и то без да е необходимо да се знае за нарушението. Срокът е преклузивен,  с изтичането му отпада претенцията на владелеца, затова съдът следва служебно да следи за спазването му.

Съгласно чл. 76Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

Този иск може да бъде предявен както от владелец, така и от държател на вещта, като вещта може да бъде движима или недвижима.

При чл. 76 не се изисква  владението върху вещта да е продължило определен период от време, необходимо е само то да е било налице към момента на  нарушението.

По насилствен и скрит начин може да се отнеме изцяло или частично фактическата власт върху вещта. Законът говори за „отнемане”, но следва да се разбира всяко нарушение, което ограничава владението върху вещта, което нарушение следва да е извършено по насилствен или скрит начин. От своя страна под насилие следва да се разбира всяко действие, извършено против изричната или предполагаемата воля на владелеца, дори и то да не е придружено от заплаха или принуда.

Нарушението е извършено по скрит начин когато е извършено по начин или по време,  по което трудно може да бъде установено. От значение е при какви обстоятелства е извършено нарушението – дали то е извършено по време когато се знае, че владелецът/ държателят няма да бъдат в имота, или по начин, по който не може да се очаква.

И при иска по чл. 76 шестмесечния срок за предявяването на иска започва да тече от извършването на нарушението.

Ищец е владелецът или държателят на вещта. Ответник е лицето, което е отнело вещта. Искът може да се води както срещу лицето, което е извършило нарушението, така и срещу лицето чрез което е извършено нарушението. Може да се води срещу непосредствения нарушител и този за когото е извършено нарушението. Искът  обаче не може да се води срещу трето лице, което е придобило от нарушителя владението върху имота. Това е разликата  с иска по чл.75.

Предмет на иска по чл. 76 е

–          прекратяване на нарушението чрез осъждане на нарушителя да прекрати действията, с които  извършва нарушението;

–          възстановяване на отнетото владение, чрез осъждане на ответника да предаде вещта на ищеца;

–          възстановяване на вещта в състоянието преди нарушението;.

Искът за защита на отнетото владение може да бъде съединен с иск за обезщетение за претърпените вреди на основата на наепзволеното увреждане.

Близостта на владелческите искове дава възможност на владелеца, който счита, че са налице предпоставките за предявяването и на двата иска, да ги предяви в една искова молба алтернативно.

Искове за собственост и искове за защита на владението

Исковете за защита на владението и исковете за собственост имат важни общи черти – имат за крайна цел възстановяване на владението. Имат и различия –  по делата за защита на владението съдът проверява само факта на владението и нарушението, от което следват следните изводи:

-в един и същи процес не може да се разглеждат и решават владелчеки иск и иск за собственост;

-по предявен владелчески иск не могат да се правят  възражения за право на собственост. Това е така, тъй като ако се позволи на ответника да противопоставя на владелеца свои права, правата имат по-голяма тежест пред фактическите отношения и може да се стигне до отпадане на значението  на владелческата защита.

Лицето, което е предявило иск за собствност върху недвижим имот, не може  да предявява иск за владение върху същия имот, докато е висящо делото за собственост.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар