Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Бащинство – I част. Предположение за бащинство

Снимка: Silvia de Luque

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Докато произходът от майката се определя от раждането, произходът от бащата се определя от зачеването, поради което последното не се поддава на пряко доказване и не може да се установи с пълна сигурност. За зачеването могат да се правят само приблизителни заключения в границите на по-голяма или по-малка вероятност. Способите са установяване на бащинство са: предположение за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване, които ще разгледаме в три отделни публикации.


Предположение за бащинство

Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на  300 дни от неговото прекратяване.

Горното схващане представлява презумпция, която разпределя доказателствената тежест: законът приема за вярно, че баща  на детето е съпругът на майката – това не следва да се доказва, на доказване подлежи опровержението /че съпругът не е баща/.

Презумпцията за бащинство важи при следните предпоставки: наличие на законен брак; детето да произхожда от съпругата; третата предпоставка се отнася до времето на раждането. Едната ситуация: съпругът на майката се счита за баща на детето, роденo през време на брак. В този случай няма значение дали детето е заченато през време на брака или преди това. Втората ситуация е  –  раждане до 300 дни от прекратяването на брака. В този случай презумпцията се изгражда върху схващането, че  зачеването е извършено  по време на брака. Ако дететo е родено след изтичането на 300дни от прекратяването на брака, бившият съпруг на майката не се предполага за негов баща. Детето в този случай е извънбрачно  и неговото бащинство подлежи на доказване чрез съответните способи – припознаване или по съдебен ред. Дори негов баща да е бившият съпруг на майката, това не променя необходимостта бащинството да се доказва както в случая на извънбрачните деца.

В определени хипотези презумпцията за 300 дни е неприложима. Това е така в случай, че след прекратяването на брака майката се освободи от бременността и впоследствие забременее и роди дете до изтичане на 300 дни от прекратяване на брака, както и в случай, че встъпи в нов брак. В последния случай баща на детето се счита новия съпруг на майката.

Презумпцията за бащинство е оборима, тъй като е възможно да не отговаря на действителността . Оспорването се извършва чрез предявяване на иск за оспорване на бащинството. Право да предявят иска имат само съпругът на майката и самата майка, детето няма право да предявява такъв иск.

Съпругът на майката – това е лицето, на когото законът приписва  бащинството въз основа на брачната връзка. Оспорването зависи от волята на съпруга това е едно негово право, което той може и да не използва, макар и бащинството да не отговаря на истината.

Възможни ответници по делото са съпругът, майката и детето, като във всеки конкретен случай ответниците се определят съобразно това кой е предявил иска. Искът за оспорване на предположението за бащинство може да се заведе в едногодишен срок, който за майката тече от датата на раждането, а за съпруга – от датата на узнаването на раждането. Предмет на доказване е, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга на майката, това обстоятелство трябва да бъде изключено по абсолютен начин. Невъзможността детето да бъде заченато от съпруга трябва да бъде доказана от ищеца.

Не се допуска оспорване на бащинство когато майката със съгласието на съпруга си е била оплодена изкуствено или е  родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

Оставете коментар

You must be logged in to post a comment.