Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

Как да защитим интересите си?

Колективни искове


Снимка: dreadfuldan

Съгладсно ГПК колективни искове могат да бъдат предявявани от лица, увредени от едно и също нарушение, когато според характера на нарушението техния кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.

Вън от горното на общо основание всеки увреден има право и на деликтен иск за причинените вреди.

При колективните искове засегнатите могат да се обединят и да предявят срещу нарушителя иск за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. Това установяване има обвързващо значение по отношение на лицата, които претендират да са увредени от същото нарушение. За лицата, които не са участвали в това производство, които са предявил искове за обезщетение, остава само да докажат наличието на причинна връзка между нарушението и претърпяната от тях вреда, както и размера на вредите. Самото противоправно и виновно поведение на ответника вече е установено и този въпрос не може да бъде пререшаван.

Законът предвижда и иск за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението за увредения колективен интерес. В този случай, обезщетението което ще се присъди по предявен колективен иск не е за претърпени индивидуални вреди, а само за отстраняване на източника , причиняващ накърняването на колектичния интерес.
Делата по колективни искова са подсъдни на окръжния съд.

Изисква се към исковата молба да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските. Тези обстоятелства могат да се доказват дори с декларация относно имотното състояние на ищеца. Ако съдът намери, че никое от лицата, предявили искът или всички заедно не отговарят на тези условия, прекратява производството, с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба.

По свое усмотрение съдът определя начина, по който да се даде гласност за предявения иск, както и походящ срок, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса.
Всяко лице, което претендира, че е увредено от съответното нарушение, може в определенеия от съда срок да заяви, ще участва ли в процеса и съдът е длъжен да го дсопусне, при наличие на данни, че това лице е от кръга на увредените. Съдът изключва от своя страна лицата, които са заявили, че ще търсят правата си в индивидуален процес. Тези лица обаче ще могат да се ползват от решението, с което искът е уважен. Ако искът е отхвърлен изключените лица не са обвързани с това решение и могат в производствата по предявените от тях индивидуални искове да установяват извършването на деянието, противоправността и вината.

Законът урежда и въпроса за привременните мерки. Тези мерки могат да бъдат наложени в хода на процеса, по искане на ищеца, като съдът преценява кои мерки са подходящи във всеки конкретен случай.

Както определението за привременните мерки, така и самото решение може да бъде обйалвано пред въззивна и касационна инстанция.


При допълнителни въпроси по темата, може да се свържете с адвокат Константинова онлайн, като кликнете тук.

Ако тази публикация ви е харесала, натиснете Фейсбук бутона "Харесва ми"


 

Оставете коментар

Оставете коментар

You must be logged in to post a comment.