Блогът на адвокат Константинова за правна помощ

При настъпване на увреждане на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест, работодателят, съгласно действащото законодателство, дължи на увредения работник или служител обезщетение съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на гласи следното: Чл. 200. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
Цитираната разпоредба поставя редица въпроси, свързани с нейното практическо приложение. Тъй като редица от тези въпроси са били разрешавани противоречиво от съдилищата, ВърховнияТ касационен съд е уеднаквил практиката по тях, като тези практики са задължителни за прилагане от съдилищата.
Някои от въпросите, които възникват при приложението на цитираната законова разпоредба и техните отговори се съдъражт по-долу в настоящото изложение.
На първо място следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана отговорността а работодателя за заплащане на обезщетение при трудово злополука или професионална болест, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука,/ професионална болест/ както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Когато става въпрос за търсене на обезщетение от трудова злополука, освен горните предпоставки, трудовата злополука следва и да бъде квалифицирана като такава, което се извършва по реда на чл. 60 от КСО:Длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването.

[Продължи към пълния текст...]

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА  СЪС ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“.

Изрази като „безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“ или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.

За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.

[Продължи към пълния текст...]

Когато ни помолят да станем поръчители за задължение на наши познати обикновено не мислим за възможните последици за нас при не плащане на задълженията от страна на длъжниците. Обикновено поръчители ставаме по договор за  банков кредит  като сме многократно уверявани, че до плащане от наша страна няма изобщо да се стигне, тъй като Длъжникът ще плаща задълженията си своевременно, а поръчителството е само една формалност във връзка с отпускането на кредита.

Какво се случва обаче когато Длъжникът не плати и банката насочи претенциите си спрямо Поръчителя?

На първо място трябва да се знае, че отговорността на Поръчителя за заплащане на задължението на Длъжника не е неограничена във времето. Отговорност от Поръчителя би могла да се търси, само ако длъжникът не плати и Кредиторът предяви вземанията си срещу длъжника в течение на 6 месеца от падежа на задължението. Това правило се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Важно е да се знае също, че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

[Продължи към пълния текст...]

Съгласно Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България” АД съществува възможност при неточно и/ или неизмерване на електрическата енергия, електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекции по сметки за минал период от време. Тази практика на електроразпределителнното дружество е порочна и начислените суми по така  коригираните сметки могат да бъдат оспорвани по съдебен ред.

Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва своите потребители с Общи условия, но общите условия не следва да нарушават основните законови положения. Доставчикът на електрическа енергия има не само правото да доставя електроенергия за определен район на страната, но и задължението доставката  да бъде извършена надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, както и да осигури измерването и отчитането на разходваната електрическа енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на електроразпределителното држество, поради което дружеството носи задължението да осигури точното функциониране на електроизмервателното устройство, както и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.

[Продължи към пълния текст...]

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg

При настъпване на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ следва водачите на МПС да уведомят КАТ по мястото на ПТП. Ще бъде издаден акт за установяване на административно нарушение на виновния водач и протокол за ПТП. Уведомява се застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и се образува щета по случая.

При сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, последната служи за възмездяване и покриване, както на имуществени, така и на неимуществени щети.
В случай, че Вие сте виновния водач при сключване на застраховката Вашият застраховател се задължава срещу сумата заплатена от Вас по полицата да изплаща суми и обезщетения дори и при ВИНОВНО ПРИЧИНЕНИ ОТ ВАС щети на трети лица. Обезщетенията за причинените неимуществени щети обикновено са в много по-голям размер от имуществените.
[Продължи към пълния текст...]

Задълженията на потребителите към „Топлофикация” се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. За погасителната давност обаче съдът не следи служебно, а следва да се направи възражение от страна на потребителя в установените за това срокове.

На практика възниква въпросът, в случай, че „Топлофикация” е завела дело срещу нас, за да търси вземанията си за разходвана, но незаплатена топлинна енергия до кой момент можем да направим валидно възражението за изтекла погасителна давност, така че то да бъде взето в предвид от съда при постановяване на решението.

Когато по молба на „Топлофикация” бъде образувано съдебно дело за събиране на вземанията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия, потребителят получава Заповед за изпълнение, срещу която ако счита, че не дължи претендиранирте суми за заплащане на „Топлофикация”, може да подаде възражение.

Това възражение е по образец и не следва да бъде мотивирано. Длъжникът може да подаде възражението, без да сочи причините, поради които счита, че не дължи претендираната сума за заплащане, но може и да запише във възражението си, че не дължи сумите по отношение на „Топлофикация”, тъй като счита същите за погасени по давност.

След като възражението на потребителя постъпи в съда, „Топлофикация” има право да заведе дело по общия исков ред срещу потребителя за установяване на вземането си. Потребителят получава препис от исковата молба, като в едномесечен срок той може да подаде писмен отговор, в който да направи своите възражения, включително и тези за изтеклата погасителна давност. На практика се поставя въпросът докога може да бъде направено възражението за изтекла погасителна давност и какво се случва, ако възражението за изтекла погасителна давност е направено във възражението срещу заповедта за изпълнение, но не е направено в отговора на писмената молба, било поради обстоятелството, че такъв отговор изобщо не е бил подаван, било поради това, че в подадения отговор е пропуснато да се направи възражението за изтекла погасителна давност.
[Продължи към пълния текст...]

В продължение на темата за високите сметки за ток, днес ще разгледаме три елемента, от които зависи разрешаването на спора.

ЕЛЕКТРОМЕР

В някои случи спорът по делото за установяване на недължимостта на начислени суми по фактури на потребителя към електроразпределителното дружество, се концентрира върху установяването на факта дали е имало външно вмешателство, поради което даден електромер е отчитал стойност по-ниска от действително потребената електроенергия.
В този случай, в тежест на електроразпределителното дружество е да докаже наличието на такова вмешателство и то от страна на потребителя на електроенергия. За целта електроразпределителното дружество може да ползва свои констативни актове за установени нарушения при извършени проверки, но при оспорване от страна на потребителя, тези актове нямат обвързваща сила за съда.

При оспорване на тези констативни актове, електроразпределителното дружество следва да докаже чрез всички доказателствени средства факта на извършеното нарушение, което може да стане чрез изслушване на свидтелски показания. Тук ще се доказват факти относно обстоятелстваъта кои лица са имали достъп до електромера, къде е бил позициониран той. В този случай в тежест на елктроразпределителното дружество е да докаже факта на извършеното на нарушение. В случай, че бъде установено, че даден измервателен уред не е бил в изправност, при невъзможност от страна на електроразпредлителното дружество да докаже, че потребителят е причинил вредата, отрицателно установителният иск относно недължимостта на претендирани суми за заплащане, следва да бъде уважен.

ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ЕЛЕКТОМЕРА

В случай, че по дело за установяване недължимостта на начислени суми за заплащане от страна на потребителя към съответното електроразпределително дружество, бъде установена само техническа неизправност на средството за търговско измерване /електромер/, а не външно вмешателство, то електроразпределителното предприятие е следвало да извърши корекция, при която да коригира количествата, така че те да са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен период от предходната година.
[Продължи към пълния текст...]

Продавачът, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.

В много случай електроразпределителното дружество извършва едностранно служебно корекции на начислена стойност за потребена електроенергия през определен изминал период. В този случай, ако считате, че тези корекции на отговарят на действително разходваното количество електроенергия за вашия имот, имате правен интерес да водите отрицателно установителен иск за установяване недължимостта на така посочените суми за заплащане

При дела, по които се спори дали начислените суми за плащане за потребена електроенергия са дължими, ектроразпределителното дружество носи доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките, представляващи основания за начисляване на процесната сума за процесния период. Електроразпределителното дружество обикновено представя констативни протоколи, послужили като основание за извършената корекция. Тъй като обаче тези протоколи са съставени едностранно от електроразпределителното дружество, ако бъдат оспорени от ищеца, съдът не е обвързан с удостовереното в тях. Т.е. електроразпределителното дружество в тези случаи трябва да събира и други доказателсвта,а които да установи, по категоричен начин, че провереният електромер не е отчитал точно потребената ел. енергия през процесния период, което налага коригиране със задна дата на количеството и цената й.

[Продължи към пълния текст...]

В редица случаи сметките на потребителите за електроенергия се оказват нереално завишени спрямо действително разходваното количество електроенергия. Какво следва да направим, в случай, че считаме че и нашите сметки са завишени и не дължим плащане на претендираните суми по фактури?

Пътят за защита е воденето на отрицателно установителен иск пред съда срещу съответното електроразпределително дружество, за установяване недължимостта на така претендираните суми за заплащане. Доказателствената тежест при този иск е разместена, тъй като ищецът твърди един отрицателен факт, а ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата от които произтича неговото вземане.

Фактурите за заплащане на консумирана електроенергия се издават на основание на констативни протоколи за разходваната електроенергия, съставени от страна на електроразпределителното дружество. Тези констативни протоколи обаче съставляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща сила по отношение на съда за фактите, които удостоверяват, но само в случай, че бъдат оспоредни от ищеца. При оспорване на констатциите, съдржащи се в констативните протоколи, електроразопределителното дружество следва да ангажира и други доказателства, които да установяват основанието и размера на претендираната сума за заплащане от потребителя на електроенергия. В случай, че други доказателства не бъдат ангажирани от страна на ответника, то искът за установяване недължимостта на суми за заплащане следва да бъде уважен.
[Продължи към пълния текст...]

Статията е гост-публикация от адв. Ралица Танина. Можете да се свържете с нея на тел. 0899-26-85-17 или имейл rdtanini@abv.bg

При настъпване на застрахователно събитие, причинило щети на застрахованото имущество по посочените в застрахователните клаузи рискове, през периода на времетраене на застраховката, застрахователят е длъжен в определените срокове да изплати обезщетение на застрахования. Отговорността на застрахователя в повечето случаи е до размера на действителния размер на щетите, но не повече от фиксираната застрахователна сума при сключването на застрахователния договор.

Изготвя се оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение. След което експертът по ликвидацията към съответната застрахователна компания проверява правилността на изчисленията на вещото лице и дали оценките са съобразени с вътрешните указания и нормативи за ликвидация по съответния вид застраховка. При правилно извършена оценка на размера на щетата той определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума, като изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор, и от събраната информация по застрахователното събитие.
[Продължи към пълния текст...]